Младата жена се наведе напред, за да му налее вода, застанала по-близо до него и до масата, отколкото бе необходимо, а дългата ѝ яркочервена коса — не махагоново-червеникавите нюанси на Пердия — се спусна като водопад пред лицето му, разнасяйки аромата на полски цветя.
— Съжалявам, братко.
— Това не личи в гласа ви, сестро — засмя се Трайстин и сгъна менюто.
— О, наистина съжалявам, братко. — Тя примигна и продължи: — Аз съм сестра Ейли Кюрес и ще бъда вашата сервитьорка днес. Разгледахте ли специалитетите в менюто?
— Какво ще кажете за пилето?
— Много е вкусно. Кренвиршите с гъби също са великолепни, но повечето от завърналите се мисионери смятат, че външният им вид прекалено много напомня на…
— Предпочитам пилето — бързо изрече Трайстин.
Сестра Кюрес се засмя.
— Какво питие желаете?
— Лимонов сок.
— Той върви добре с пилето. Повечето посетители си поръчват чай от анасон. — Сервитьорката поклати глава и дългите ѝ червеникави коси се разпиляха на красиви вълни.
Трайстин пое дълбоко, съвсем тихичко, дъх, опитвайки се да прогони от ноздрите си лекия аромат на летни цветя.
— Веднага ще ви донеса хлебчетата и лимоновия сок.
— Благодаря.
От другата страна на фонтана по-възрастната жена продължи да чете, а двамата мъже в бели костюми разговаряха тихо.
Трайстин огледа градината — по-скоро цветни лехи, оградени с тухли, които се простираха край стените на двора и заобикаляха всички маси. Лехите прекъсваха на четири места, където имаше алеи, водещи до главната сграда. Широките прозорци позволяваха на посетителите вътре в ресторанта да гледат цветята в градината на двора — предимно невени и някакви яркочервени цветя, които Трайстин не познаваше.
Беше му нужно да поеме дъх няколко пъти. Би трябвало да мисли за „елиминирането“ на адмирал/архиепископ Юнкла. Вместо това Трайстин Десол се разсейваше с красивите млади жени, които го смятаха за привлекателен, вместо да го гледат със свирепи погледи заради русите му коси, както беше в Камбрия. Наистина ли щяха да го намират за толкова привлекателен, ако знаеха кой е той в действителност? Тази мисъл го отрезви.
Въздъхна и се върна на основния проблем. Как едно убийство щеше да помогне на коалицията? Очевидно хора по-възрастни и по-мъдри от него бяха обмислили всичко, но той беше сигурен, че възвращенците въобще не бяха чудовища… а просто човешки същества с човешки реакции. Освен това Трайстин се съмняваше, че убийството на маршал Уорлок или на когото и да било от другите маршали по улиците на Камбрия щеше да има някакъв ефект. Тогава как убийството на адмирал Юнкла би могло да окаже влияние върху възвращенците? А може би адмиралът беше някакъв стратегически гений? Или пък стратезите на коалицията бяха достигнали до такова отчаяно състояние, че бяха готови да опитат всичко?
Това бяха неща, с които Трайстин не бе запознат, ала трябваше да действа, без да е получил нито един отговор на тези въпроси. И след като изпълнеше поставената му задача, трябваше да бяга и може би цялата планета щеше да се втурне по петите му. Най-доброто убийство бе онова, за което никой не можеше да предположи, че е убийство — но военното командване искаше да се вдигне шум, целта беше чрез убийството на адмирала да се предаде определено послание. Трайстин се опита да потисне въздишката си.
— Добре ли сте? — попита сестра Кюрес. — Изглеждахте така, сякаш… се намирахте много далеч оттук.
— Не можем винаги да избягаме от миналото си — заяви двусмислено Трайстин. Освен че думите му отговаряха на истината, те бяха безопасни и се вписваха съвсем прилично в обстановката.
— Съжалявам. — Тя замълча за миг. — Ето хлебчетата и лимоновия ви сок. — Ръката ѝ леко докосна дланта на Трайстин, когато тя остави чинията и чашата на масата.
— Благодаря — кимна Трайстин и получи още една усмивка, преди сервитьорката да се отдалечи.
Съдържателката на заведението доведе в двора две млади жени — и двете неомъжени, както личеше по косите им, които се спускаха свободно от диадемите. Трайстин отпи от лимоновия сок и видя как по-високата, остроноса блондинка се наведе към съдържателната и ѝ прошепна нещо. Той повиши до максимум остротата на слуха си.
— … дали бихме могли да заемем масата ей там, до цветята?
— Както желаете, сестри.
Съдържателката, чиято походка изведнъж бе станала по-скована, отколкото Трайстин я помнеше, поведе двете млади жени към масата, разположена най-близо до неговото място.