— Надявам се храната да ви хареса — учтиво каза тя.
— Със сигурност ще ни хареса — отговори слабата блондинка.
По-набитата сестра, чиято коса беше сламеноруса, се усмихна на Трайстин.
Той не обърна внимание на усмивката ѝ и отпи още една глътка от лимоновия сок. Знаеше, че не е грозен, но вниманието, което му оказваха, го объркваше дори повече от отрицателното отношение, което бе предизвикал в Камбрия по време на последния си домашен отпуск. Нима привличането и отблъскването зависеха единствено от външния вид? Или от предварително вкоренените представи в съзнанието на хората? Той не се бе променил, но студентите — момчетата и момичетата в Камбрия — не го харесваха, защото изглеждаше като възвращенец. Те искаха да убият бедната русокоса Киела. А тук, на Орум, жени, които виждаше за пръв път, едва ли не въздишаха по него.
Той разчупи едно от топлите хлебчета, от което се вдигаше пара, и го намаза с масло — поне мислеше, че бялото кубче в чинията пред него е масло. След като изяде на три хапки цялото хлебче, което имаше плънка от нещо подобно на боровинки, отпи още една глътка от лимоновия сок. Лекото главоболие, което почти не усещаше, започна да отзвучава.
— … хубав… и не носи венчална халка…
— … с такъв като него… веднага приемам да бъда съпруга номер две…
— Яде като истински завърнал се у дома си мисионер… като че никога повече няма да докосне добре сготвено ядене…
— … бих му готвила винаги вкусни гозби…
Трайстин отново намали остротата на слуха си до нормално ниво. Вече започваше да осъзнава: понякога да чуваш прекалено много беше по-зле, отколкото да чуваш прекалено малко.
Съдържателката доведе още една група посетители — две жени и мъж с прошарена коса — и им предложи по-голямата маса до масата на Трайстин.
— Надявам се, че храната тук ще ви хареса, братко и сестри.
Мъжът кимна отсечено към нея; изпълнила задължението си, сестра Барунис се обърна и спря край масата на Трайстин.
— Хлебчетата с плънка от боровинки обикновено са много вкусни.
— Да, много — съгласи се Трайстин. — Има ли нещо друго, което бихте ми препоръчали? Вече си поръчах пиле.
— Видях, че го приготвяха в кухнята. Мирише прекрасно. Ако желаете да си поръчате десерт, бихте могли да опитате шоколадовата торта „Вси светии“ със сребърна глазура.
— Може да я опитам.
— Предполагам, че ще намерите място и за десерта.
Трайстин се засмя.
— Вероятно.
— Кажете ми дали ви е харесало. — Този път на тръгване ръката ѝ докосна съвсем леко рамото му.
— Ще ви кажа.
Тя му се усмихна лъчезарно и се запъти към външния вход.
Не беше необходимо Трайстин да увеличава остротата на слуха си, за да долови неудоволствието на двете жени от съседната маса. Забеляза изпълнените им с гняв погледи.
— Заповядайте, това е порцията ви печено пиле — сестра Кюрес постави чинията пред Трайстин и направи нисък поклон, така че бузата ѝ почти докосна неговата.
— Ухае прекрасно — Трайстин долови смесените аромати на сготвеното с много подправки пиле, парфюм, ухаещ на цветя и миризмата на чиста жена.
— Би трябвало. Казах на сестра Джерилин да ви избере най-доброто.
— Много ви благодаря за проявената любезност.
Сестра Кюрес изчака няколко секунди, после се усмихна и се отдалечи.
Изведнъж му се прииска да изтрие челото си с бялата кърпа. Вместо това взе ножа и без да ще забеляза, че сестра Барунис доведе до една от големите маси група от четирима посетители — мъж с три жени, вероятно неговите съпруги. Макар че мъжът беше с побелели коси, нито една от жените не изглеждаше много по-възрастна от Трайстин, а две от тях бяха в напреднала бременност.
Трайстин бавно отряза парче от крехкото пилешко месо и го изяде. Долови лек боров аромат, който се изгуби сред кафявия сос, приготвен с множество подправки; ядките пиньон в соса внасяха допълнителен приятно тръпчив вкус. Трайстин с лекота ги схруска. Картофите „Айдахо“ бяха просто съвсем кръгли, обелени сварени картофи, които прекрасно допълваха аромата на ядките. Зелената салата беше горчива, но Трайстин я изяде докрай.
Една от бременните жени, както и слабата блондинка от съседната маса, непрекъснато го наблюдаваха.
Трайстин изяде всичката храна в чинията, остана малко изненадан, че нищо не е останало и се отпусна в удобния стол… ала не за дълго.