— Добре прецени кога да дойдеш — обади се Хидърс от дясното кресло. — Остават още около петнайсет минути. — След това очите му станаха безизразни.
Майор Лаурентиан въобще не погледна към Трайстин.
Каскадата светлини по командното табло започна да се движи по-бавно, но все повече и повече пъстроцветни датчици проблясваха след всяка изминала минута. Дали не захранваха енергийните системи, подготвяйки ги за транслация? Трайстин не знаеше. За пръв път наблюдаваше транслация от вътрешността на капитанската кабина. Времето течеше неусетно.
— Подгответе се за транслация. Подгответе се за транслация — думите на Хидърс се разпиляха от високоговорителите на кораба. — До транслацията остават още трийсет секунди.
Целият кораб стана напълно беззвучен. Вентилаторите спряха. От екраните изчезна всякакъв образ. Гравитацията изчезна, Трайстин изопна крака, придържайки се несръчно о стената и наруга наум разсеяността си.
В момента на транслацията като че целият кораб се преобърна, черното стана бяло, тъмното — светло. За миг Трайстин си помисли, че това ще продължи до безкрай… — макар че усещането бе напълно субективно. Нито един часовник, изработен от човешко същество, не бе успявал да измери продължителността на транслацията.
След това, с непоносимо за човешките вътрешности движение, корабът се върна в нормалното пространство. Екраните пред пилотите започнаха бавно да просветват, после по-бързо, същевременно датчиците бяха готови, да подадат данни за всички системи на кораба.
Вентилаторите отново подеха съскането си, гравитацията в кораба избута Трайстин на около десет сантиметра по-настрани върху твърдия под.
Ала никой от пилотите не помръдваше, въпреки че Трайстин почти чувстваше как в командната кабина протича увеличаващият се поток от информационни данни.
Картината върху екрана, който изобразяваше външната обстановка, се изкриви и отново се показа. Виждаше се как „Рузвелт“ се насочва към Чевел Бета. Първият помощник капитан протегна ръка и натисна някакво копче край компютърния терминал.
— Транслацията е извършена. Насочваме се към обитаема система. Насочваме се към обитаема система.
Някъде в периферията на системата Чевел Бета „Рузвелт“ щеше да използва приемниците си, за да улови едновременно изпращаните паралелни сигнали. Те се излъчваха без прекъсване от астероиди в двата противоположни края на системата в синхронни орбити. Сигналите съдържаха кодирани алгоритми, които в дешифриран вид, заедно с изчисления паралакс, позволяваха на приближаващите се кораби на коалицията да определят реалното време и транслационната си грешка.
— Това е всичко, лейтенант. Ще се видим по-късно. — Хидърс се усмихна за миг на Трайстин.
Трайстин разбра, че е получил команда „свободно“.
— Благодаря ви, сър. — Той отново излезе в тесния коридор зад пълната с хора командна кабина.
От нишата, разположена зад входа, техникът в специалната униформа вдигна поглед от екраните.
— Желая ви късмет, лейтенант.
Съдейки от онова, което бе видял, Трайстин си помисли, че щеше да се нуждае не само от късмет. Щяха да му трябват още много, много други неща.
19.
Единствените инструкции, които Трайстин получи, когато докладва за пристигането си в Чевел Бета и разбра в кое помещение трябва да се нанесе, бяха да се яви в стая Б7 в 0900 часа след една седмица, след като уреди всички проблеми с настаняването си в базата. Стая Б7 означаваше второто ниво — сравнително високо за астероидна станция. Трябваше да се яви в стая Б7 и да чака — не че правеше кой знае какво повече от безкрайно изчакване. Премина през още един пълен медицински преглед, обнови личните си файлове, дадоха му униформа и предпазен боен скафандър за действие в открития космос, ала всичко това не отне много време. Най-сложното нещо беше да се справи с документите на своя транслационен тръст. Нито служителите от счетоводните служби, нито хората от административния отдел изпаднаха във възторг, ала баща му бе подготвил необходимата процедура с последователността на всички необходими стъпки, които трябваше да предприеме, както и законовата обосновка на всяка една от тях. Това обаче не направи майор Таракини по-щастлива и реакцията ѝ накара Трайстин да остане с непоклатимото впечатление, че ако нещо се случи с лейтенант Трайстин Десол, военното командване наистина ще прояви желание да задържи заплатата и всичките печалби от нея колкото е възможно по-дълго.