— Май има нещо такова — съгласи се Тбв-охнор. — Няма съмнение, че хората-завоеватели не ни искат тук долу.
— Не бих го казала, ако съдя по ключалките им… — Клнн-даван-а се изправи и дръпна вратата, която се отмести с тихо изщракване.
— Полковник, десантният кораб се приземи — докладва Крейн, докато нагласяваше ситуационния монитор. — Засега не срещат никаква съпротива. Въздушните коли докладваха за спорадична стрелба откъм целевата зона.
— А хеликоптерите? — попита Халоуей.
— Наблюдателите докладват, че ги приготвят за излитане — отвърна Крейн. — Все още обаче са на повърхността.
— Сигурно се готвят за едновременна атака — промърмори Такара.
— Най-вероятно — съгласи се Халоуей, докато изучаваше панорамното изображение на селището и десантната зона, предавано от фронталните камери на въздушните коли. Без никакво съмнение вражеските сили се бяха разположили в тектоничната станция — ответният огън идеше тъкмо откъм входа. Въпросът беше дали вече бяха проникнали в подземието?
— Хеликоптерите вдигнати — докладва Крейн. — Насочват се на север, над короните на дърветата. Общо са шест на брой — единият, изглежда, е натоварен с припаси.
Шест от страховитите бойни хеликоптери на завоевателите срещу три средно въоръжени въздушни миротворчески коли и един десантен кораб. Най-умното сега би било да изтегли целия десант обратно.
Но това би означавало да изостави тектоничната станция в ръцете на врага. Място без тактическа стойност от военна гледна точка… освен ако там не бе скрит един от компонентите на КИОРО.
Негов дълг бе да попречи тази важна част от оръжието да попадне в ръцете на врага. Дори с цената на целия личен състав.
Той вдигна комуникатора и превключи на канала на копърхед.
— Копърхед: старт!
— Слушам, сър — откликна спокойният глас на лейтенант Бетман. Миг по-късно над главите им профучаха две тъмни тела.
Такара се приближи до него и прошепна:
— Поемаш огромен риск, Кас. Надявам се, че го осъзнаваш.
— Все някъде трябва да им дадем отпор, Фуджи — отвърна Халоуей. — Реших, че ще е тук.
Такара обмисля отговора му няколко секунди.
— Ако търсиш реванш с онези хеликоптери, препоръчвам ти да ги привлечеш тук, в планините — рече той. — Корвините май са по-добри при резки маневри…
— Казах, че ще им дадем отпор тук.
Такара се изправи с изпънато лице.
— Слушам, сър.
Халоуей погледна монитора и нареди:
— Дайте тактическата обстановка.
— Слушам, сър. — Крейн превключи на по-голям обхват и на екрана се появиха няколко разноцветни вектора. Шест вражески хеликоптера летяха право към тектоничната станция. Халоуей започна да пресмята бързо наум.
— Ще бъдат там преди копърхед — изпревари го Такара. — Вероятно ще ги изпреварят почти с цяла минута.
Което щеше да е напълно достатъчно да изтребят всички миротворчески войници, свалени от десантния кораб, както и въздушните коли. Халоуей стисна юмруци, разкъсван между необходимостта да отрази нападението на врага и инстинкта да защитава войниците си…
И тогава, само на няколкостотин метра от тяхната цел, шестте вектора внезапно смениха посоката си.
— Хеликоптерите забавиха скорост — докладва Крейн.
— Изглежда, се готвят да кацнат сред дърветата. Не, отново поеха — този път извиха на изток… а сега на югоизток.
— Проклет да съм, ако разбирам какво става! — изруга Такара. — Май се прибират.
Халоуей уморено въздъхна. Беше заложил на карта незаменимите си копърхед и бе спечелил.
Или поне все още не беше загубил.
— Фуджи, може би командирът им разсъждава като теб — подхвърли той. — Опитва се да привлече копърхед в обсега на техните тежкокалибрени оръжия.
Такара го погледна разтревожено.
— Надявам се, не смятате да им предадете инициативата.
— Не се тревожи — успокои го Халоуей. — Не си падам по ефектните изпълнения. Стига ми да прогоня нашественика от тектоничната станция.
Такара изсумтя и отново провери векторите на хеликоптерите, които сега сочеха в обратна посока.
— Не говори добре за техния командир да изостави без бой седем от хората си.
— Може би — отвърна Халоуей и си припомни онова, което им бе разказвала Мелинда Кавана за циклите на живот при зхиррзхианците. Ако беше права, те едва ли се плашеха толкова много от физическата смърт. — Според мен обаче той държи на своите хеликоптери точно толкова, колкото ние — на нашите копърхед.
— И за него ли са незаменими? — вдигна вежди Такара.
— Не е изключено — замислено отвърна Халоуей. Ако беше така, това бе първият признак за благоприятен изход в тази кампания. Ако наземните сили на противника показваха признаци за недостиг на бойни средства, това означаваше, че зхиррзхианците са се разтеглили отвъд възможностите си за снабдяване.