Всичко това бе колкото странно, толкова и чуждо и в продължение на няколко удара Клнн-даван-а бе завладяна от кошмарното видение на обгръщащи я милиони змии от кабели. Побърза да прогони видението от ума си. Като се имаше предвид онова, което ставаше над тях, сега не бе най-подходящият момент да дава воля на въображението си. Клнн-даван-а се пъхна отново в кутията и освети едно от кубчетата, търсейки някакъв начин да го отвори.
Заобиколена от несекващото бръмчене на кутията, тя така и не чу тропота от спускащи се надолу по стълбите стъпки. Но изведнъж до нея застана Тбв-обхор.
— Време е да вървим, изследовател — викна той разтревожено.
— Сега ли? — попита Клнн-даван-а. — Но аз…
— Сега — изсъска той, сграбчи я за ръката и я дръпна назад. — Врагът всеки миг ще е тук.
Протестите на Клнн-даван-а заглъхнаха в устата й. Няколко удара по-късно тя вече тичаше към стълбите.
— Може би дори вече сме закъснели — навъсено каза Тбв-охнор. — Командир Трр-мезаз направи някаква хитрина, която все още задържа бойния кораб на хората-завоеватели на известно разстояние от този район — нямах време да го питам за подробностите. Но техните наземни сили вече се отправят насам, а нашите подкрепления няма да са тук навреме, за да ги пресрещнат.
— Може би е по-добре да останем долу — подметна Клнн-даван-а. — Ако помещението е толкова важно за тях, едва ли ще рискуват да го разрушат. Вихме могли да изчакаме, докато дойде помощта.
— Освен ако не предпочетат да го разрушат само и само за да не попадне в ръцете ни — възрази Тбв-охнор. — В такъв случай просто ще изтъркалят няколко от ужасните си експлозиви надолу по стълбите.
С наближаване на повърхността трясъкът на вражеските оръжия се усилваше, но Клнн-даван-а вече различаваше съскането на лазерните пушки на зхиррзхианците. Когато излязоха в горния коридор, видяха двама от войниците да се прикриват зад гънките в стените; третият лежеше проснат в средата на пода и поливаше с методичен огън входа и района пред него.
— Отвън ли са вече? — попита Тбв-охнор.
— Не зная — отвърна войникът отдясно. — Старейшините казаха, че не са достатъчно близо, за да ни видят, и че са ги забелязали да притичват между дърветата.
— Нищо чудно, като се имат предвид тези техни маскировъчни костюми. Въпросът е обаче как да ги заобиколим?
Клнн-даван-а се наведе напред и надзърна през отвора, през който третият войник продължаваше да бълва лазерни залпове.
— Този въпрос ще изгуби практическа стойност, ако запалите гората — посочи тя.
— Също толкова, колкото ако им позволим да обстрелват това помещение с право мерене — възрази Тбв-охнор и я погледна свъсено през рамо. — Остави на нас да се справим, а?
Клнн-даван-а прехапа език и отстъпи назад. В същия миг пред външната врата се появи един старейшина, почти невидим на фона на зелената растителност.
— Внимавай, Първи! — провикна се той. — Трима от противниците излязоха на стрелкова позиция. Останалите дванадесет все още са далеч и се придържат към нещо, което наподобява нашите клиновидни формации.
— А корабът им? — попита Тбв-охнор.
— С плана си командир Трр-мезаз, изглежда, е успял да го отклони от района — отвърна старейшината. — Само временно, предполагам. Помня, че нашият командир при битката за Ф’орсон опита подобен трик и…
— В такъв случай е време да се опитаме да излезем от обкръжение — прекъсна го Тбв-охнор. — Дай ми местонахождението на тези трима войници.
Старейшината изчезна и се върна след няколко удара.
— Първият е тук — рече той и посочи с език. — Зад голямото дърво — наднича от лявата страна на дънера. Вторият и третият са ей там — притаили са се зад изгорялото дърво.
— Ясно — кимна Тбв-охнор и приготви лазерната си пушка за стрелба. — Фхз-гелик, стани от пода — ще ни трябват по двама стрелци срещу всяка цел. А сега, слушай внимателно — прицели се и стреляй по моя команда. Готови…
Внезапно старейшината се появи отново.
— „Почакайте! Вражеските войници се прилепиха към земята. По някакъв начин са разбрали…“
— Сега! — кресна Тбв-охнор и свали лазерната си пушка в позиция за стрелба. Петимата войници последваха движението му в съвършен синхрон.
В мига, когато откриха огън, гората вляво от тях изчезна в ослепителна експлозия.
Клнн-даван-а се люшна назад и нададе болезнен писък, заслепена от яркото зарево. Половин удар по-късно тупна върху металния под и почувства, че гладката повърхност вибрира с яростта на разгневено животно; неистовият тътнеж сякаш блъскаше цялото й тяло.
Зениците й за нощно виждане все още бяха безполезни. Тя внимателно отвори зениците за сумрак и проследи с поглед огнената топка, която се издигаше над близките дървета.