— Какво стана? — попита тя с разтреперан глас.
Но нямаше отговор. Тя надигна предпазливо глава и се огледа.
Първата й мисъл бе, че страховитият взрив е въздигнал и шестимата войници в старейшинство. Те лежаха на пода пред входа, неподвижни, захвърлили лазерните си пушки. Но още докато ги разглеждаше с нарастваща паника, видя, че левият крак на Тбв-охнор потрепва, и започна да си дава сметка какво всъщност е станало. Заради близостта си с входния отвор те бяха поели по-голямата част от силата на ударната вълна.
Значи положението не беше толкова страшно. Но и не изглеждаше розово. Зашеметените войници не бяха кой знае колко по-способни да водят бойни действия от тези, въздигнати в старейшинство… а отвън се приближаваха поне петнайсет вражески воини.
Което означаваше, че сега всичко зависи от нея. Тя се надигна и направи няколко колебливи крачки към вратата. Докато посягаше към първата пушка, опашката на Тбв-охнор започна да тупка конвулсивно по пода. Тя стисна приклада, вдигна оръжието и се опита да го насочи — надяваше се да й помогне опитът й с парализаторите за дребни животни. Едва сега погледна през отвора навън и замръзна.
Само на двайсет крачки от входа в линия се бяха подредили осмина хора-завоеватели, клекнали или прави, но всичките насочили оръжията си към нея.
— Нагоре, Ванбруг! — извика Халоуей в комуникатора, докато лазерният лъч облизваше търбуха на корвина. — Вдигай нагоре, дявол те взел!
— Той не може — отвърна му Такара, без да откъсва ядосан поглед от монитора.
И беше прав, Халоуей го знаеше не по-зле от него, докато безпомощно наблюдаваше как корвинът се снижава, обърнат леко на една страна. Летящата машина изглеждаше напълно беззащитна, всеки миг втори лазерен залп щеше да я разпори, но и без него я очакваше страшен сблъсък със земята. Той се присви болезнено, питаше се защо Ванбруг и Ходжъс не катапултират, макар да разбираше, че нямат нито време, нито необходимата височина. Гибелта им беше неминуема.
— Виж! — рече внезапно Такара и изтръгна Халоуей от вцепенението му. — Бетман се връща.
Халоуей изруга. Бетман наистина бе поел обратно. Вторият корвин бе описал остър завой и сега се носеше право към повредената машина на Ванбруг и лазерното оръдие, което я бе атакувало. Готов да се хвърли в безразсъдна атака…
— Бетман, изчезвай оттам! — кресна Халоуей в интеркома. — С нищо не можеш да им помогнеш.
Отговор не последва… но Халоуей можеше и сам да види, че заповедта му е дошла твърде късно. Тежкокалибреният лазер бе отместил дулото си от поразения корвин и вече търсеше в небето новата цел. Под безпомощния поглед на Халоуей на монитора премигна втори ярък блясък, обливайки десния борд на снижаващата се машина на Бетман.
В този момент съвсем неочаквано носът на корвина се насочи нагоре — маневра, която спокойно би могла да изтреби всички на борда. Лазерното оръдие се завъртя рязко, опитвайки се да последва изненадващата въздушна фигура. За един кратък миг изглеждаше, че корвинът ще се изправи перпендикулярно нагоре, оголвайки беззащитния си корпус за вражески огън. Лазерният лъч дори се премести малко напред, очаквайки да изпълни зловещата си функция в този неизбежен момент…
И тогава корвинът изчезна сред изблик на леден огън.
— Какво става? — възкликна учудено Такара. — Къде отиде?
— Нагоре, сър — докладва Крейн, който също изглеждаше учуден. — Право нагоре.
— Проследи го — нареди Халоуей.
Крейн натисна няколко клавиша и картината върху монитора започна бързо да се мени. Без никакво съмнение това бе корвинът на Бетман — на половината път до стратосферата, в най-високата точка на широка дъга.
— Невероятно — прошепна Такара. — Не зная това късмет ли е, или нещо друго!
— Няма никакъв късмет — обади се Халоуей, завладян от внезапно подозрение. — Крейн, виж дали можеш да откриеш корвина на Ванбруг.
— Слушам, сър. — Екранът се раздели на две и подаде второ изображение…
— Проклет да съм! — прошепна едва чуто Такара.
Халоуей кимна мълчаливо. Повреденият корвин на Ванбруг вече не изглеждаше така безпомощен, както когато Бетман се бе опитал да му се притече на помощ, и сега летеше ниско над повърхността на планетата, приближавайки относително безопасния район на планините.
— Значи всичко е било уловка — заключи Такара и поклати невярващо глава. — Ванбруг не можеше толкова бързо да излезе от обсега на стрелбата и затова Бетман се спусна надолу, за да привлече огъня върху себе си.
— И да отвлече врага точно толкова, колкото им е необходимо, за да се измъкнат и двамата — добави Халоуей и потръпна. Една изцяло импровизирана на момента маневра, чиито подробности са били обсъдени само между двата екипажа, също както последвалото й мълниеносно изпълнение. И всичко това замислено и осъществено за не повече от десетина секунди.