— Няма данни за това, сър — рече Крейн. — Просто спряха и не помръдват.
— Полковник, улавям нещо — намеси се Ериксон. — От външните микрофони е…
Чу се пукот, заедно с него и фонов шум. Миг след това към тях се прибави механичен глас. Същият — доколкото можеше да определи Халоуей, — който бяха чули от пратения им от Яновиц запис, преди да замлъкне пулсовият му предавател.
— … от Зхиррзх. Да чуя вашето предложение.
Халоуей включи комуникатора.
— Ще пуснем войниците ви да се върнат — заговори той. — Но трябва да оставят всичкото оръжие и снаряжение, което носят.
Той втренчи поглед в монитора. Секунди по-късно на екрана се появи призракът и започна да жестикулира, а езикът му се стрелкаше от нематериалните му устни. На другата картина се виждаше зхиррзхианският войник, който отговаряше с подобни жестове. Още един войник се бе надигнал и се подпираше зашеметен на коляно. Първият войник прекъсна разговора с призрака и се наведе да попита нещо втория. Езикът на коленичилия зхиррзхианец се стрелна, първият се изправи и възобнови разговора с призрака.
— Защо старейшината не застане между двамата? — подметна Такара.
— Не може — отвърна Халоуей. — Всичко е въпрос на геометрия: стените на коридора блокират правата линия, която свързва тази точка и най-близката бяла пирамида. Нали знаеш, че старейшините не могат да преминават през метал.
Старейшината отново размърда език, после изчезна и в същия миг се чу пукотът на микрофона във въздушна кола едно.
— Защо искаш снаряжението им?
Халоуей се намръщи. Въобще не го интересуваше снаряжението на войниците — миротворците бяха събрали вече предостатъчно извънземни артефакти, с които да подхранват интереса на учените месеци наред. Всичко, което целеше, бе да се увери, че пришълците няма да отнесат със себе си нещо, което да се окаже важна част от КИОРО. Разбира се, точно това не можеше да каже на техния командир.
— За да съм сигурен, че няма да носят оръжия, с които да нападнат войниците ми, докато излизат — настоя той. — Съгласни ли сте?
Връзката бе прекъсната отново.
— Може би трябваше да подчертаеш, че сме готови да ги превърнем всичките в старейшини, ако продължават да упорстват — предложи Такара.
— Сигурен съм, че си дават сметка за това — отвърна Халоуей. — А и по-добре да не мислят, че знаем нещо по този въпрос.
Призрачният пратеник се бе появил отново пред входа на коридора и бе подхванал поредния оживен разговор със зхиррзхианския войник. След кратка размяна на реплики войникът отпусна ръце и остави оръжието насочено към пода.
— Съгласен съм — чу се откъм говорителите.
Халоуей въздъхна и включи комуникатора.
— Добре, Ериксон, изтегли се назад — нареди той. — Но бавно и внимателно. Дагън, слушаш ли разговора ни?
— Да, сър — отвърна Дагън. — Полковник, аз не им вярвам.
— Аз също, между впрочем — призна Халоуей. — Бъдете нащрек и се гответе да действате при първия вражески жест.
— Разбрано, полковник.
— Кас, надявам се знаеш какво правиш — измърмори недоволно Такара. — Противникът разполага с числено превъзходство. А ти предлагаш да пуснем седем от техните войници да се приберат по живо по здраво. При това все още не знаем какво са направили на Яновиц.
— Готов съм да се обзаложа, че още е жив — заяви Халоуей. — Не са му позволили да кацне насред лагера им само за да го убият. Освен ако не ги е атакувал пръв.
Всъщност едва сега си помисли, че може би Яновиц бе направил точно това. Записващото устройство и предавателят, които бяха прикачили към бузата на Яновиц, излъчваха неговите съобщения чрез пулсионни високочестотни радиосигнали. Дали пък зхиррзхианците не ги бяха интерпретирали като опит за атака? Напълно възможно. В такъв случай не биха ли оправдали убийството на Яновиц като опит за самозащита?
Съвсем вероятно.
— Фуджи, остани тук да следиш развоя на събитията. Предполагам, че Ванбруг и Ходжъс вече са се приземили с корвина. Ще ида да проверя лично какви са пораженията.
— Да, сър.
Халоуей хвърли последен поглед на зхиррзхианските войници, които се освобождаваха от снаряжението си под бдителните погледи на миротворците. Остана изненадан, че тези горди войници-завоеватели се подчиниха на искането му без никакво възражение.
Все още не беше готов да повярва на всичко, което им бе съобщил призрачният приятел на Мелинда със странното име Прр’т-зевисти. Но вече нямаше съмнение, че зад привидната картина се крият много повече неща, които предстоеше да проучат.
— Това е положението — заяви Клнн-вавги, след като последният старейшина напусна командно-мониторната зала и се отправи да наглежда хода на операцията. — Изгубихме една мобилна отбранителна установка и се примирихме, че осем от войниците ни ще бъдат въздигнати в старейшинство — и изведнъж се оказа, че ще могат да запазят сегашното си състояние.