— Не виждам кой знае колко други възможности — изръмжа Трр-мезаз. Опашката му се въртеше ядосано. Надхитрени, победени и накрая изненадани от неочакваното предложение на командира на завоевателите — операцията беше пълно фиаско. Да позволи войниците му да бъдат пленени, обезоръжени, а после позорно освободени, това бе направо непоносимо.
— И аз не виждам — съгласи се Клнн-вавги. — Но не всеки би се съгласил да остави нещата така. Сигурен съм, че ще се намерят такива, които ще зашушукат, че си го направил, за да не позволиш Клнн-даван-а да се въздигне в старейшинство.
— Когато започнат да го говорят, обясни им, че старейшинството въобще не е съществувало като възможност — рече троснато Трр-мезаз. — Ако бях отхвърлил предложението на командира им, хората-завоеватели щяха да избият Клнн-даван-а и войниците още докато лежаха там. Зад тези метални стени те всичките щяха да са невъзвратимо мъртви. Без никаква надежда да се въздигнат в старейшини. Мъртви, разбираш ли?
— Разбирам — кимна Клнн-вавги и езикът му трепна нервно. — И още как…
— Освен това не смятам, че операцията е пълен провал — продължи Трр-мезаз. — Нашите войници проникнаха в подземната сграда и успяха да поразузнаят какво има там. Може би Клнн-даван-а има идея за какво е предназначено това място.
— Може би — повтори със съмнение в гласа Клнн-вавги.
Трр-мезаз плъзна поглед по редицата монитори и старейшините, които изникваха с непрестанни доклади за хода на разоръжаването. Горди и свирепи воини бяха тези хора-завоеватели. И въпреки това бяха пропуснали една възможност да избият част от противниците си.
Точно както преди шест пълни завъртания бяха позволили на Трр-мезаз и двамата му спътници да напуснат района на техния укрепен пункт.
Трр-гилаг пръв му бе обърнал внимание, че в представата за агресивността на хората-завоеватели има някои странни противоречия, противоречия, които може би имаха някаква биохимична обусловка. Трр-мезаз още не бе готов да приеме подобна теория, не и без необходимите доказателства. Но вече не се съмняваше, че познанията и представите им за хората-завоеватели са все още съвсем повърхностни.
Имаше още толкова много важни неща, които трябваше да научат.
(обратно)„Външните ми микрофони улавят звука на приближаваща се наземна кола от типа «д’акорд» 65.55 секунди преди тя да се появи в обхвата на камерите при северозападния ъгъл на ремонтно-снабдителния отсек, до който е паркиран танкерът, където се намирам. Стъклото е затъмнено, но с помощта на един подсилващ алгоритъм получавам напълно нормална картина, благодарение на която установявам, че в колата има само един пътник. Изчислявам вероятност от 87% пътникът да е мъж и 54% да е не друг, а помощник-асистент и офицер за свръзка Питър Бронски.
Колата спира точно пред танкера. Пътникът вътре изчаква 5.93 секунди преди да отвори вратата и да излезе.
Предположението ми се оказва вярно: това е офицер за свръзка Бронски. В продължение на 3.43 секунди той оглежда танкера. Ако се съди по ъгъла на погледа му, се интересува най-вече от затворения люк.
— Кавана! — провиква се той. — Тук ли си?
Технически погледнато той не говори на мен, така че не съм задължен да отговоря. Но присъствието му тук подклажда любопитството ми, тъй като той може да даде отговори на някои въпроси, които не ми дават покой.
— Бронски, това съм аз, Макс. Господин Кавана не е тук.
Лицето му се променя едва забележимо. Сравнявам изражението му с профилите, с които разполагам, и установявам, че е изненадан от отсъствието на Арик Кавана.
— Знаеш ли къде мога да го открия?
— Не, мистър Бронски. Предположих, че може би вие ще знаете.
Отново тези лицеви изменения. Алгоритмите ми не са в състояние да ги анализират.
— Кое те кара да мислиш така?
— Защото, когато напускаше миротворческата база, го проследи един мъж, който явно действаше по ваши указания.
Този път лицето му остава непроменено.
— Брей, така ли? И откъде разбра?
Има девет процедури, свързани с моето програмиране, които биха ми позволили да отговоря по начини, граничещи с лъжа. Но след като проверявам изражението на лицето му и извършвам съответния анализ, стигам до извода, че той вече знае отговора.
— Подслушах разговора ви с вашия сътрудник, след като излязохте от миротворческата сграда.