Бронски кима. Ако се съди по изражението му, заключението ми е било вярно.
— Така си и помислих. Миротворческите техници откриха, че някой се е ровил в мрежата точно по това време. Реших, че най-вероятно си бил ти.
Отделям 2.09 секунди, за да обмисля всички нюанси, свързани с последното му изказване, тъй като ми е добре известно, че един обикновен офицер за свръзка не би трябвало да разполага с достъп до класифицирана техническа информация. Превъртам отново предхождащите разговори и забелязвам някои странни особености в поведението на адмирал Рудзински, докато се обръща към офицера за свръзка Бронски. Тези нови анализи ме довеждат до заключението, че има вероятност от 68% двамата да се познават отпреди.
— Да не си прехапа езика, Макс?
— Какво искате да ви кажа?
Той се усмихва, но изражението му може да се класифицира по-скоро като цинично.
— Няма значение. Предположих, че човек като лорд Кавана би те научил да лъжеш. Нещо против да вляза?
След като чувам въпроса, отделям 0.24 секунди да изследвам изражението му. Но този път не могат да ми помогнат никакви алгоритми и профили.
— Защо?
— Искам да видя какво има вътре. Освен това ми се ще да обсъдим някои въпроси насаме.
От юридическа гледна точка танкерът е частна собственост и аз не съм задължен да го допускам вътре. Но изкушението да науча отговорите на някои глождещи ме въпроси е твърде силно. При нужда винаги бих могъл да повикам помощ.
— Е, добре.
Само след 1.07 секунди спуснах кабината на товарния лифт до приземно ниво. Отворих товарната врата и след още 21.91 секунди Бронски беше в контролната зала.
Междувременно прегледах някои по-стари файлове и забелязах, че Мелинда Кавана е изгубила 48.69 секунди, за да измине същото разстояние, а на Арик Кавана му е отнело 51.03 секунди. За разлика от тях, шефът на отдела за безопасност Адам Куин го е взел само за 18.24 секунди. От което стигнах до 87-процентовата възможност, че офицер за свръзка Бронски има опит с подобни летателни съдове, придобит, докато е бил на служба при миротворците.
В контролната зала офицер Бронски прекарва 4.52 секунди да изучава таблото за управление. Ако се съди по лицето му, е доволен от наученото. После се отпуска на едно кресло и се обляга назад.
— От колко време работиш за Кавана, Макс?
— Аз съм компютър на «Кавтроник» от момента на задействането ми. Не бях се срещал лично с лорд Кавана, докато той не ме избра за тази мисия.
— Сигурно е направил някое и друго препрограмиране?
— Не се налагаше да нанася кой знае колко сериозни промени. Знаете ли къде е Арик Кавана?
Той поглежда към вътрешната камера. Изражението му е замислено и малко учудено.
— Аз задавам въпросите, ако нямаш нищо против. Интересува ме списък с аварийни миши дупки, които лорд Кавана може да е програмирал в теб.
— Моля, обяснете термина «миши дупки».
В погледа му се чете подозрителност.
— Места, където да се скрие, ако загази. Може би това са адреси на приятели на лорда или негови бизнес партньори. Някой нерегистриран цех на «Кавтроник» например.
В програмата ми са заложени шестнайсет процедури за отклоняване на въпроси, на които не бих желал да отговарям.
— И защо ще разполагам с подобна информация?
Той се усмихва, но като съдя по лицето му, стигам до 96-процентовата вероятност да е разкрил опита ми да отклоня разговора в друга посока.
— Защото те пратиха заедно с Куин и синчето на Кавана на една напълно незаконна спасителна операция. Човек като Кавана щеше да се подсигури, в случай че му се наложи да си прикрие следите. Питам те направо, Макс: има ли списък на такива миши дупки, или не?
В продължение на 0.02 секунди преглеждам листа, за който ме разпитва офицер Бронски, като се съсредоточавам върху ограниченията за разпространение на съдържащата се в него информация.
— Съжалявам, помощник Бронски, но търсената от вас информация е строго поверителна и нямам право да ви я предоставям.
Той посяга с лявата си ръка към сакото си и изважда портфейл.
— О, мисля, че ще можеш, Макс.
Портфейлът е под ъгъл спрямо моята камера, но като използвам съответния алгоритъм, успявам да потвърдя, че идентификационната карта в горния ляв ъгъл е неговият официален дипломатически пропуск.
Той изважда картата, но вместо да я приближи към камерата, притиска с палец горния й ляв ъгъл отзад. След 3.56 секунди дръпва палеца и започва да отделя един тънък метален лист. Едва сега обръща картата наопаки и я поставя пред моя монитор.
Върху задната страна на дипломатическия му пропуск има втора идентификация, която го категоризира като бригадир Питър Бронски от Севкоордското военно разузнаване.