Което може би означаваше, че има по-важни неща от нея. Или че Лахетилас е в течение на нещо, което все още не е известно на Трр-мезаз и войниците му.
— Имаше още едно повторение от предишния разговор — подметна той.
— Оръжието, заради което Лахетилас иска да разговаря с Военното командване. Онова нещо, което той нарече КИОРО. Какво ли може да е?
— Обзалагам се, че във Военното командване знаят отговора. — Трр-мезаз се огледа подозрително. Не видя никакви старейшини, които да витаят наблизо и да подслушват разговора им, но това не означаваше нищо. Лишени от субстанция и напълно прозрачни, старейшините бяха идеални агенти за подслушване.
— Изглежда, го смятат за въпрос, който не бива да бъде обсъждан с дребни играчи като нас — допълни Клнн-вавги. — Не зная как е с теб, но на мен взе да ми омръзва от това безсмислено политиканстване.
— Може би — рече Трр-мезаз. — Чудя се… не.
— Какво?
— Сетих се нещо. Не зная какво е известно на мрачанците и на Военното командване, но може би нашият затворник ще е в състояние да ни просветли.
— Интересна мисъл — призна Клнн-вавги. — Дали да не си поприказваме с него?
Трр-мезаз бе почти готов да се съгласи с него. Той бе зхиррзхиански командващ във военната зона и беше съвсем справедливо да знае всичко, което е известно на Военното командване.
Но затворникът, Сржънт-яновиц, бе поставен под постоянно наблюдение от страна на старейшините. Ако го попитаха за КИОРО, във Военното командване щяха да узнаят за това само след няколко стоудара. Цвв-панав, говорителят на Дхаа’рр във Върховния клан, вече бе правил веднъж опит да измести Трр-мезаз от поста командващ наземните сили на Доркас. Ако се опиташе да узнае нещо, което Военното командване очевидно смяташе да пази в тайна от него, това можеше да е поредният повод за неговия противник да действа.
Трр-мезаз хвърли кос поглед на Клнн-вавги — завладя го внезапно подозрение. Дали пък не ставаше дума за опит на неговия заместник да заеме мястото му, като го примами да направи нещо, заради което да бъде свален от поста? Клнн-вавги също бе Дхаа’рр в края на краищата.
Той примлясна недоволно. Подобна възможност, макар и абсурдна на пръв поглед, не биваше да се оставя без внимание. Или пък разговорът с Лахетилас му бе подействал по този начин?
— Да опитаме първо нещо друго — предложи той и зави към площадката за кацане. — Ела.
Войниците и техниците вече бяха завършили огледа на складовите помещения, където двамата мрачанци бяха нападнати от човешките завоеватели преди почти едно цяло завъртане. От външната страна на източната стена, където преди това имаше голяма врата, тревата бе зарината от трески и Трр-мезаз неволно потрепна, когато Клнн-вавги ги стъпка и натроши. Под взривената врата бяха намерили смъртта си двама от войниците му, превръщайки се преждевременно в старейшини.
И всички те все още страдаха от последствията на тази промяна. Също както бе станало и с останалите войници по време на първоначалната атака срещу Доркас. При разстояние триста светлинни цикъла между Доркас и Оакканв, където се съхраняваха техните фссс-органи, нищо чудно, че всички тези новоизлюпени старейшини пребиваваха в състояние на психически срив, граничещ с безумие.
Трр-мезаз, разбира се, бе чувал за теорията на изследователите, че ако зхиррзхианецът е твърде далеч от своя фссс-орган по времето на въздигането си, може да остане завинаги в състояние на такъв шок. Кланът и родовите водачи естествено отричаха подобна възможност, но от това слуховете не изчезваха. Трр-мезаз можеше само да се надява, че ако съществува някакъв обсег, Доркас се намира в пределите му.
В северната стена имаше още три назъбени дупки, пробити от взривовете на хората-завоеватели при разрушаването на вратата.
— Какво правим тук? — попита го Клнн-вавги, докато се насочваха към средното помещение.
— Имам уговорена среща с един от нашите свързочници — обясни Трр-мезаз. — Трябваше да ме чака тук, за да види дали ще имам нужда от него.
— Брей — възкликна Клнн-вавги и огледа началника си. — Уговорена среща значи.
— Да. — Трр-мезаз вече започваше да се пита дали идеята му е била чак толкова добра. Връзката, която бе осигурила дхаа’ррската старейшина Прр’т-касст-а преди две пълни обиколки между Трр-мезаз и брат му Трр-гилаг имаше една-единствена цел: да обсъдят подозрителното залавяне на съпруга на Прр’т-касст-а, Прр’т-зевисти от човешките завоеватели. Опитът да се използва подобна връзка с други цели несъмнено щеше да доведе до съпротива от страна на останалите старейшини, които пренасяха посланията, особено ако започнеха да обсъждат политическите ходове на Дхаа’рр. Може би трябваше да зареже тази работа и да се надява, че мрачанците само излишно раздухват случая със заплахата от КИОРО.