— Може би — отвърна уклончиво, защото не искаше прошката й да бъде твърде прибързана.
— Кажи условията си.
След кратък размисъл тя постави ръце на хълбоците си.
— Вземи си обратно думите за нахалната, жалка невротичка.
Пламъчетата неподправен смях в очите му й доставиха удоволствие.
— Срещу глупав, егоистичен тъпанар.
Пазаренето беше най-големият й порок. Джесика сви пръсти и се загледа в ноктите си.
— Само глупав. Другото остава.
Слейд пъхна палци в предните джобове на дънките си.
— Много си упорита.
— Получаваш го.
Двамата тържествено си стиснаха ръце.
— Още нещо… — След като се бяха справили с гнева, Слейд искаше да се справи и с обидата. — Не съм променил намеренията си.
Тя не проговори. След малко той обви ръка около раменете й и я поведе обратно към стъпалата. Без особено усилие успя да заглуши досадния глас, който му казваше, че допуска грешка.
— Слейд!
Сведе поглед надолу към нея, докато заобикаляха малкия шубрак в основата на стълбата.
— Какво?
— Майкъл ще дойде довечера на вечеря.
— О кей, ще стоя настрани.
— Не — изрече твърде бързо, после прехапа устни. — Не, всъщност си мислех дали не можеш…
— Да играя ролята на бавачка? — безцеремонно довърши той. — Внимателно, Джес, отново започваш да се държиш като невротичка.
Джесика отказа да се ядосва повече, спря насред полянката и се обърна към него.
— Всичко, което каза на брега, е вярно, Слейд. И аз си казвам същото. Но обичам Майкъл… почти по същия начин, по който обичам Дейвид. — Той само се навъси насреща й и тя въздъхна. — Това, което трябва да направя довечера, е болезнено. Просто бих искала малко морална подкрепа. Ще ми бъде поне мъничко по-леко, ако и ти присъстваш на вечерята. След това сама ще се справя.
Слейд въздъхна тежко, изпълнен с нежелание и примирение.
— Само на вечерята. И ще си ми длъжница.
Часове по-късно Джесика крачеше из салона. Токчетата й почукваха по твърдия паркет, после заглъхваха върху персийския килим и отново потропваха. Беше доволна, че Дейвид е на среща. Би било невъзможно да прикрие настроението си от него и също толкова невъзможно да му се довери. Деловите отношения между нея и Майкъл сега бяха подложени на изпитание. Не желаеше да си създава нови проблеми. Може би Майкъл дори ще реши да напусне. Тази мисъл й беше неприятна.
О, винаги е възможно да замести един снабдител, каза си тя, но двамата бяха толкова близки, такъв добър екип. Стисна очи и се изруга наум. Не можеше да престане да мисли за Майкъл като за неделима част от магазина. Винаги е било така. Може би, ако се бяха познавали, преди да станат партньори, както с Дейвид, тогава чувствата й щяха да са по-различни. Джесика отново сключи ръце. Не, просто я нямаше онази… искра. Ако я имаше, магазинът изобщо не би й пречил.
Беше почувствала тази искра веднъж или два пъти в живота си — онзи внезапен трепет, който казва „може би“, „възможно е“. Със Слейд не беше искра, каза си унесено. Беше направо изригване. Подразнена, Джесика тръсна глава. Сега няма да мисли за Слейд, нито за ураганните мигове, които на два пъти бе изживяла в ръцете му. Най-важното сега е да се съсредоточи върху Майкъл и да му каже „не“, без да го нарани.
Преди да влезе в стаята, Слейд спря и за момент се загледа в нея. Винаги в движение, помисли си той, но този път под енергията се долавяше повече нервност. Носеше семпла, но много изискана черна рокля, а косата й беше сплетена на плитка през едното рамо. Докато я наблюдаваше, Слейд изпита мимолетно съчувствие към Майкъл. Едва ли е лесно да обичаш такава жена и да загубиш. Освен ако Майкъл не е пълен глупак, само един поглед към лицето й ще му разкрие какъв е отговорът й. Изобщо няма да е нужно да си отваря устата.
— Ще го преживее, Джес. — Тя се обърна стреснато, а Слейд се запъти към барчето с алкохола. — Има и други жени, както знаеш. — Държеше се преднамерено безцеремонно, подчертано цинично, защото знаеше каква ще е реакцията й. Дори както беше с гръб към нея, усети внезапния огън, лумнал в погледа й.
— Надявам се един ден да хлътнеш жестоко, Слейд — отвърна на удара Джесика. — И се надявам тя да ти се изсмее.
Наля си скоч.
— Няма начин — отвърна развеселено. — Искаш ли нещо за пиене?
— Ще пийна малко от това. — Приближи се и издърпа чашата от ръката му, после отпи голяма глътка.
— Пиянска смелост? — подхвърли той, след като тя едва удържа гримасата си.
Джесика го изгледа с присвити очи, докато алкохолът изгаряше гърлото й.
— Държиш се нарочно отвратително.
— Да. Не се ли чувстваш по-добре?
Пъхна чашата обратно в ръката му.