Ще се наложи да поеме всичко, реши той и ужасно му се прииска да имаше цигара.
— Седни, Джес. — Понеже изобщо не помръдна да изпълни заповедта, той решително я побутна обратно в креслото. — Просто млъкни и слушай — посъветва я, докато отваряше уста да изкрещи насреща му. — Магазинът ти е под подозрение, че има връзка с мащабна контрабандна операция. Смята се, че откраднатите стоки се скриват някъде в стоката ти от чужбина, после се прехвърлят до свръзката от тази страна, вероятно чрез продажба на самия предмет. — Вече не се опитваше да говори, а само се взираше в него, сякаш напълно беше загубил ума си. — Интерпол иска да хване главния организатор, а не само няколко дребни риби, които вече са под наблюдение. Преди все е успявал да им се изплъзне и сега не искат това да се повтори. Ти, магазинът ти и хората, които работят за теб, оставате под наблюдение, докато не го задържат или разследването не стигне до нещо. Междувременно комисарят иска да си в безопасност.
— Не вярвам нито дума.
Но гласът й трепереше. Слейд пъхна ръце в джобовете.
— Информацията, както и заповедите ми идват от комисаря.
— Това е глупаво! — Гласът й вече звучеше по-уверено, с лека насмешка. — Мислиш ли, че в магазина ми може да става нещо подобно без моето знание? — Тъкмо посягаше към чашата с бренди и долови погледа в очите му. Ръката й замръзна върху чашата, после се отпусна. — Разбирам… — изрече тихо. Усети тъпа болка в стомаха. За момент притисна ръце към него, след това сключи пръсти. — Носиш ли си и белезниците, сержант.
— Престани, Джес. — Тъй като не можеше да понесе начина, по който го гледаше, Слейд се обърна и закрачи из стаята. — Казах, че комисарят искаше да бъдеш в безопасност.
— Това част от задачата ти ли беше — да ме омаеш достатъчно, за да се издам евентуално? — Когато той рязко се извърна, тя скочи на крака, за да посрещне яростта му. — Да се любиш с мен влизаше ли в програмата ти?
— Не съм почнал да се любя с теб. — Вбесен, той я сграбчи за реверите на халата и почти я вдигна във въздуха. — И никога нямаше да приема проклетата задача, ако знаех, че ще ме караш да си губя ума всеки път, щом те погледна. От Бюрото смятат, че си чиста. Не разбираш ли, че това само те поставя в още по-опасно положение?
— Как мога да разбирам нещо, след като нищо не ми се казва? — сопна му се тя. — В каква опасност бих могла да бъда?
— Това не е игра, Джес — разтърси я отчаяно. — Един агент е бил убит миналата седмица в Лондон. Бил е близо, съвсем близо до разкритието кой дърпа конците. В последния му доклад се споменава за четвърт милион „в диаманти“.
— Какво общо има това с мен! — изтръгна се от ръцете му Джесика. — Ако мислят, че в някоя от стоките ми има набутани диаманти, нека дойдат. Могат да разглобят мебелите парче по парче.
— И да подплашат главния човек — отвърна Слейд.
— Откъде знаеш, че не съм замесена? — Непоносимо главоболие се прибави към гаденето в стомаха й. Джесика уморено разтърка слепоочията си. — Аз работя в магазина.
Загледа се как тънките й пръсти масажират болезненото място.
— Но не сама.
Движението спря. Съвсем бавно тя отпусна ръката си.
— Дейвид и Майкъл? — прошепна едва чуто. Удивлението бе заменено от гняв. — Не! Няма да ти позволя да ги обвиняваш!
— Засега още никой никого не обвинява.
— Не, дошъл си, за да ни шпионираш.
— И на мен ми е също толкова неприятно, колкото и на теб.
— Тогава защо си тук?
Преднамерената злоба в гласа й предизвикваше у него желание да я удуши. Отговори бавно и грубо.
— Защото комисарят не иска красивата му кръщелница да свърши с прерязано гърло.
При тези думи лицето й пребледня, но очите й останаха неподвижни.
— Кой би ме наранил? Дейвид? Майкъл? Дори и ти би трябвало да разбираш колко абсурдно е това.
— Ще се изненадаш какви неща вършат хората, за да оцелеят — грубо отвърна той. — Във всеки случай, има замесени и други хора — такива, за които няма да си нищо повече от излишна пречка.