Не желаеше да мисли за това — не може да си го позволи, ако иска да се предпази от надигащата се истерия. Бъди практична, нареди си мислено. Бъди логична! Този път надигна чашата и отпи голяма глътка бренди, преди отново да проговори.
— Ако си от нюйоркската полиция, нямаш никакви пълномощия тук.
— Комисарят има много връзки. — Слабите признаци за възвръщане цвета на страните й го изпълниха с облекчение. По-издръжлива е, отколкото изглежда. Така или иначе, не съм тук заради самата контрабанда, поне официално.
— А защо си тук… официално?
— Да те предпазя от неприятности.
— Чичо Чарли трябваше да ми каже.
Слейд леко повдигна рамене, докато оглеждаше стаята.
— Да, може би. Няма начин да се разбере дали е търсел нещо тук, или само е преминавал през стаята към някоя друга. Не и при това разположение на къщата. — Леко намръщен, той разсеяна прокара ръка по гърдите си. — Забелязваш ли нещо разместено тук?
Джесика проследи погледа му.
— Не, не мисля, че е бил тук много време. Ти спря да пишеш чак към един. Не би ли било по-разумно за него да изчака всички светлини да угаснат, преди да проникне вътре?
Понечи да й припомни, че никой не е прониквал насила, но после промени намерението си. Ако й е по-лесно да си мисли, че става дума за външен човек, може би това ще й позволи да спи по-добре. Помисли си за Дейвид, чиято стая се намираше на първия етаж в източното крило.
— Трябва да се обадя в службата. Върви да си легнеш.
— Не! — Понеже не й се искаше да признае, че е неспособна да се качи горе сама, Джесика отново надигна чашата с бренди. — Ще почакам.
Остана да седи, докато той отиде при апарата в коридора. Съвсем съзнателно се изключи от разговора му, макар че и без това говореше толкова тихо, че трябваше доста да се напрегне, за да го чува. Нейният магазин, помисли си Джесика. Как е възможно нейният магазин да бъде забъркан в нещо толкова невероятно като международна контрабанда? Ако не беше така ужасяващо, би могла да се изсмее.
Майкъл и Дейвид. Рязко тръсна глава и затвори очи. Не, на тази част няма да повярва. Някъде е допусната грешка и след време полицията, ФБР, или който там я преследва, ще го разберат.
В салона беше влязъл крадец. Всичко е съвсем просто. Не й ли беше мърморила десетки пъти Бетси за това, че не ползва алармена система? Гледката на Слейд с пистолета в ръка се върна в съзнанието й твърде отчетливо. Това не може да отхвърли.
Когато той се появи отново в стаята, Джесика седеше съвсем неподвижно, със затворени очи, под които имаше сенки. Това, което току-що бе разбрал по телефона, няма да ги премахне, но един хубав сън може би ще успее.
— Ела — изрече строго и се опита да не се размеква, когато очите й се отвориха уплашено при звука от гласа му. — Уморена си. Качи се горе и пийни хапче, ако не можеш да заспиш. И утре няма да ходиш в магазина.
— Но аз трябва да отида — започна тя.
— Отсега нататък трябва да правиш, каквото ти се каже — поправи я той. — Ще бъдеш в по-голяма безопасност тук, където мога да те държа под око. От този момент няма да напускаш къщата без мен. Недей да спориш. — Хвана я за ръката и я издърпа да стане. — В това отношение нямаш никакъв избор. Трябва да ми се довериш.
Направи го. Докато я теглеше нагоре по стъпалата, Джесика осъзна, че дори всичко останало да бе пълна бъркотия, това поне беше съвсем ясно. Онова мигновено първоначално впечатление, което остана у нея, когато за първи път се сблъскаха долу на стълбата, се оказа вярно. С него беше в безопасност.
— Не ми е приятна мисълта, че си ченге — измърмори тя.
— Да, и аз невинаги съм във възторг от това. Върви да си легнеш, Джес. — Пусна я, щом стигнаха пред нейната врата. Преди да успее да си тръгне, Джесика го сграбчи за ръката.
— Слейд… — Това, за което щеше да го помоли, й беше неприятно. Неприятно й беше да признае пред себе си, а още повече и пред него, че изпитва ужас да остане сама.
— Аз… — Извърна поглед, за да не вижда изписаното в очите му нетърпение и погледна в тъмната си стая. — Може ли да останеш?
— Казах ти, че получавам заповедите си от комисаря.
— Не, нямах предвид… — Навлажни устните си. — Исках да кажа, с мен… тази нощ.
Вдигна поглед към него — бледа, нежна, уязвима. Почувства как кръвта кипва в гърдите му. Гласът му обаче прозвуча безстрастно и студено.
— Когато лягам с някоя жена, обикновено й отдавам цялото си внимание. Сега нямам време за такова нещо.
Усети как по тялото й преминава тръпка, едновременно от страх и вълнение.
— Не те моля да спиш с мен, а просто да не ме оставяш сама.
Позволи си да я огледа внимателно. Топла плът, приятни извивки и светлосиня коприна.