— Внимавай докъде ще стигнеш? — кротко я предупреди той. — Няма да ти хареса по обратния път.
— Неприятно ти е, че ме желаеш, нали?
Слейд смачка цигарата си с нарочно бавно движение.
— Да.
Тя тъкмо понечи да каже още нещо, когато вратата на библиотеката се отвори широко. Двамата със Слейд се извърнаха, за да видят как Дейвид връхлетя устремено. Изгледа продължително Джесика, после побутна очилата на носа си.
— Изглеждаш ужасно. Защо не си в леглото?
— Дейвид! — Не можа да овладее треперенето в гласа си, нито внезапния порив да изтича в ръцете му и да го прегърне. Дейвид отправи през рамото й учуден поглед към Слейд, докато неловко я потупваше по гърба.
— Какво е това? Имаш ли температура? Хайде, Джес…
Не и той, мислеше си отчаяно тя. Моля те, Господи, не и Дейвид! Единствено с огромни усилия на волята Джесика успя да спре сълзите, които пареха в очите й.
Слейд мълчаливо наблюдаваше сцената. Джесика се притискаше в мършавата фигура на Дейвид, докато той я гледаше объркан, разтревожен и смутен. Прехвърляйки мислено различни хипотези, Слейд пъхна ръце по-дълбоко в джобовете си.
— Ей, защо е всичко това? Треска ли има? — Дейвид отправи въпросите към Слейд, но успя да отдръпне Джесика от себе си достатъчно, за да я погледне в лицето. — Изглеждаш, като че ли си готова да припаднеш — заяви той и докосна челото й с длан. — Мама ми се обади в магазина и ме заля с упреци, че съм ти предал вирусите си. — Избута я назад и се намръщи. — Така става, като се мъкнеш в стаята ми да ми наливаш оная пилешка супа в устата.
— Нищо ми няма — успя да изрече тя. — Само съм малко уморена.
— Да бе, кажи го на някой друг, който не е изкарал последната седмица прострян в леглото.
На Джесика й се искаше отново да се притисне в него и да излее всичко, което се беше насъбрало у нея. Но вместо това отстъпи крачка назад и му се усмихна.
— Ще се оправя. Просто ще забавя малко темпото за ден-два.
— Обади ли се на доктора?
— Дейвид…
Сърдитият й тон му достави удоволствие.
— Страхотно е да видиш сега обратното положение — обърна се той към Слейд. — Две седмици непрекъснато ме тормозеше? Нали така? — отново попита Джесика.
— Ако някой ми потрябва, ще го извикам. Защо не си в магазина?
— Не се тревожи, веднага се връщам — ухили се насреща й Дейвид, успокоен от въпроса и резкия й тон. Това вече приличаше на Джесика. — След като мама ми се обади и ми изчете конското, исках да видя как си. Доставките заминаха вчера без проблем. Нямаше много движение, но направих достатъчно продажби, за да си изкарам надницата. — Издърпа я леко за косата. — Не искам да те виждам в магазина до другата седмица, бейби. Ние с Майкъл можем да се справим. Всъщност ми се струва, че имаш нужда от малка ваканция.
— Ако още веднъж ми кажеш колко зле изглеждам, няма да получиш увеличението, за което толкова драпаш.
— Ето какво става, когато работиш за жена — извърна се той към Слейд. После пое обратно към вратата. — Мама каза да отидете да обядвате. Този път ти получаваш пилешката супа. — Хвърли им доволна усмивка през рамо и ги остави сами.
В мига, в който вратата се затвори, Джесика притисна и двете си ръце върху устата. Това, което я разтърси, не беше мъка, нито дори болка, а някаква безкръвна рана, сковаваща сърцето и ума й. За момент й се стори, че просто е престанала да съществува.
— Не и Дейвид. — Собственият й шепот я стресна. Заедно с него дойде и пороят от чувства. — Не Дейвид! — повтори тя и гневно се извърна към Слейд. — Няма да го повярвам. Каквото и да ми кажеш, няма да повярвам, че той ще направи нещо, което да ми причини вреда. Той не е способен, също както и Майкъл.
— След ден-два всичко ще приключи. — Слейд запази тона си неутрален. — Тогава ще знаеш как стоят нещата.
— Още сега знам! — Завъртя се на пети и изтича до вратата. Ръката на Слейд здраво улови нейната върху дръжката.
— Няма да отиваш при него — изрече спокойно. Тя се опита да се освободи и той я хвана за раменете с повече нежност, отколкото в момента изпитваше. Мразеше да я вижда такава — измъчена и отчаяна. Мразеше и мисълта, че ще се обърне против него. Но нямаше избор. — Няма да отиваш при него — повтори отново, като отделяше отчетливо всяка дума. — Ако не ми обещаеш, ще трябва да те закрепя с белезници за леглото и да те заключа. — Присви очи, защото ръката й се изви под неговата. — Говоря сериозно, Джес.
Не се обърна против него, а към него. А това, установи Слейд, беше още по-лошо.
— Не и Дейвид — отрони тя и се сгуши в ръцете му. — Слейд, не мога да го понеса. Мисля, че мога да понеса всичко друго, но не и да знам, че някой от тях е замесен в това… в това, което стана сутринта.