— Пусни топлата вода — помоли го тя, когато най-сетне успя отново да си поеме дъх. — Посинях от студ.
Хвана ръката й и леко я ощипа.
— Не, още не си — възрази весело. — Искаш ли сапун?
— Сама ще си взема душ, благодаря — опита се намусено да се измъкне навън, но само се озова в прегръдките му под ледената струя. — Пусни ме! Това е полицейско насилие! — Вдигна лице да го погледне и се оказа насред пороя от ледени иглички. — Слейд! — Изплю водата и примигна с очи, за да ги проясни. Тялото й беше притиснато в неговото, вледенено и настръхнало. — Ще си платиш за това, кълна се! — Заслепена от водата и разпилените си коси, Джесика се помъчи да се освободи. Като задържаше с една ръка пленницата си, Слейд прокара другата по нея, за да насапуниса обилно тялото й. — Престани! — Вбесена и възбудена, Джесика се опитваше да се пребори с него. Когато ръката му свойски премина по задните й части, тя се разяри още повече. После го чу как се смее тихичко. — Чуваш ли ме — извика отново. Насапунисаните му пръсти минаха през зърната й. — Слейд, недей! — изви се назад и простена. Дланите му се плъзнаха между бедрата й. — Не!
Но устните й търсеха слепешком неговите. Джесика вече не усещаше студа.
Когато излезе изпод душа, цялата пламтеше. На бузите й се беше появила лека руменина. Слейд го забеляза със смесица от облекчение и доволство, макар че Джесика положи максимални усилия да поддържа привидно възмущение.
— Отивам да се облека — информира го тя и зави мокрите си коси в хавлиена кърпа. Понеже все още беше гола, на Слейд му беше трудно да се засегне от надменния й тон. Освежен, той закрепи своята кърпа около кръста си.
— О кей. Ще се видим долу на закуска след десет минути.
— Ще бъда там — обяви величествено тя, после се наведе, за да вземе ризата му, — когато успея да стигна.
Все така усмихнат, той я наблюдаваше как закопчава копчетата на ризата му.
— Може и да свикна да те виждам така — подхвърли той. Когато му отправи многозначителен поглед, усмивката му стана още по-широка. — Мокра и полугола — поясни весело.
— Пак мъжкарското ти самочувствие — измърмори Джесика, опитвайки се да потисне усмивката си. Обърна се и гордо пристъпи към вратата.
— Десет минути — напомни й той.
Джесика му хвърли унищожителен поглед през рамо и затръшна вратата след себе си. На лицето й мигновено се прокрадна усмивка, после също толкова бързо угасна. Дейвид стоеше точно пред вратата на нейната стая, с ръка върху дръжката. При звука от затръшването извърна глава, но не помръдна. Очите му се плъзнаха по нея, за да забележат ризата на Слейд, влажната й, зачервена кожа и зажаднелите за сън очи.
— Е? — Тонът, както и очите му станаха хладни. — Предполагам, че вече си станала.
Джесика усети как нов прилив на червенина залива страните й. Колкото и близки да бяха двамата с Дейвид, въпреки че живееха в една къща, никога не бяха попадали един на друг при подобни обстоятелства. И двамата винаги бяха изключително дискретни в областта на личния си живот.
И двамата сме големи хора, напомни си Джесика, докато се приближаваше към него. Но пък бяха израснали заедно като деца.
— Да, станах. Трябвам ли ти? — Част от нея искаше да се втурне към него, както бе направила предния ден. Друга част вече не се доверяваше така безусловно. Чувството за вина — повече от всичко друго — я правеше по-сдържана към него. Той го усети и поведението му стана още по-хладно и неодобрително.
— Реших да видя как си, преди да тръгна, това е всичко. — Хвърли й още един многозначителен поглед. — Но щом си заета…
— Не съм заета, Дейвид. Влез. — С невъзмутима любезност, Джесика отвори вратата и с жест го покани вътре. Изобщо не й хрумна, че нарушава една от заповедите на Слейд да не разговаря с Дейвид насаме. Но дори да се беше досетила, пак нямаше да постъпи по-различно. — Ако е имало някакви проблеми вчера, трябва да знам.
— Не… — Очите му се спряха на леглото, в което очевидно никой не беше спал. Гласът му стана по-напрегнат. — Нищо, за което да се тревожиш. Явно си имаш достатъчно занимания.
— Не ставай саркастичен, Дейвид. Не ти подхожда. — Махна кърпата от косата си и я захвърли. — Ако имаш да ми кажеш нещо, казвай направо. — Хвана един гребен и започна да го прокарва през косата си.
— Знаеш ли какво правиш? — заекна той.
Ръката на Джесика спря насред движението. Вдигна бавно гребена и го остави обратно върху тоалетката. Зърна се за момент в огледалото — пребледняла, със сенки под очите, мокра и облечена с намачканата риза на Слейд.