Джесика ненавиждаше да бъде болна. Обичайната й защита срещу физическата слабост беше да не й обръща внимание и да продължава напред. Беше нещо, което не можеше — и не искаше — да промени. Но сега нямаше друг изход. Тихата библиотека и монотонните задължения, с които я натоварваше Слейд, действаха на и без това опънатите й нерви. Накрая захвърли химикала на масата и скочи на крака.
— Не издържам повече! — Замахна с ръка, за да обхване библиотеката като цяло. — Ако напиша още една думичка, Слейд, ще откача. Не можем ли да направим нещо? Каквото и да е? Това чакане е непоносимо.
Слейд се облегна на стола и изслуша невъзмутимо протеста й. Беше я наблюдавал как нервничи цяла сутрин, как се бори с досадата, напрежението и умората. Изненада се единствено, че издържа толкова дълго, преди да избухне. Стоенето на едно място, каза си той, не е най-силното качество на Джес Уинзлоу. Побутна настрани купчината книги.
— Джин — предложи кротко той.
Джесика пъхна ръце в джобовете на панталона си.
— По дяволите, Слейд, не искам да пия! Трябва да правя нещо.
— Руми — довърши той и се изправи.
— Руми? — За миг го изгледа объркано, после въздъхна шумно. — Карти? На мен ми иде да си бия главата в стената, а ти искаш да играем карти?
— Да. Имаш ли?
— Предполагам. — Джесика прокара ръка през косата си и за момент я задържа над лицето, после отпусне ръце край тялото. — Това ли е най-доброто ти хрумване?
— Не. — Слейд се приближи до нея и докосна с палец сенките под очите. — Но мисля, че за днес достатъчно шокирахме Бетси.
Джесика се предаде неохотно.
— Добре тогава, карти. — Приближи се до една маса и издърпа чекмеджето. — Какви са залозите? — започна да тършува вътре.
— Капиталът ти е малко по-големичък от моя — иронично подхвърли Слейд. — Половин цент на точка.
— О кей, скъпернико. — Джесика откри колода карти и отвори кутията. — Приготви се да губиш.
— Така и стана — и то съкрушително. По предложение на Слейд се настаниха в салона. Замисълът му беше, че мекият диван и тихият огън ще я накарат да се отпусне, а от продължителната, отегчителна игра може да й се доспи. Вече беше стигнал до извода, че Джесика ще може единствено заспала да понесе чакането, без напълно да си загуби ума.
Но не подозираше, че тя толкова добре познава играта, нито пък че ще претърпи съкрушителна загуба.
— Джин — обяви отново Джесика.
Той погледна с отвращение картите, които нареждаше по масата.
— Никога не съм виждал човек с по-голям късмет.
— Опит — поправи го тя и събра картите, за да ги размеси.
— Работил съм в „Нравствената“ — подхвърли, докато тя раздаваше. — Мога да позная мошеника, когато го видя.
— Нравствената? — Джесика изду бузата си с език. — Сигурна съм, че е било много интересно.
— Имаше си своите моменти — измърмори той, загледан в картите, които му беше дала.
— В кой отдел си сега?
— „Убийства“.
— О! — Преглътна, но гласът й остана насмешлив. — Предполагам, че и там си има своите моменти. — Той изсумтя в отговор, което можеше да се приеме и като потвърждение. После пусна една карта. Джесика я вдигна и пъхна в своята ръка. Слейд присви очи, но тя само се усмихна. — Сигурно си срещал много хора покрай работата си. — Загледа се в картите си, после пусна една. — Затова героите ти притежават такава дълбочина.
За момент се замисли за хората от улицата — пласьори и проститутки, дребни крадци и жертви. Но все пак, в известен смисъл, имаше право. Когато навърши трийсет, Слейд смяташе, че е видял всичко, което може да се види. Но непрекъснато установяваше, че има и още.
— Да, срещал съм много хора. — Пусна нова карта и Джесика отново я взе. — Окошарвал съм няколко професионални картоиграчки.
Джесика му хвърли невинен поглед.
— Нима?
— Едната беше страхотна червенокоса дама — съчини набързо той. — Организираше минитурнири в някои от най-реномираните хотели в Ню Йорк. Мек южняшки акцент, бели ръце и белязано тесте. — Вдигна пробно картата към светлината, преди да я пусне. — Вкараха я за три години.
— Така ли? — Джесика поклати глава, докато посягаше към картата. — Джин!
— Стига, Джес, няма начин…
Тя свали картите с извинителен жест.
— Изглежда, има.
Огледа бързо картите й и изруга.
— О кей, това беше! — захвърли своите Слейд. — Изчислявай загубите ми, фалирах.