— Дейвид! — Джесика премина разстоянието помежду им на един дъх, после се хвърли в ръцете му.
— Ей, какво те прихваща! — Успя да се освободи от прегръдката й и да я улови за раменете. — Да не би наоколо да върлува някакъв нов грипен вирус, който поразява мозъка?
— Обичам те, Дейвид! — улови лицето му в ръце почти разплакана Джесика.
Той се изчерви и премести тежестта на тялото си.
— Аха, и аз те обичам. Виж, съжалявам за сутринта… Ще говорим по-късно за това. Имам да ти казвам много неща, но най-напред трябва да се видя със Слейд.
— Той излезе.
— Излезе? — Пръстите й се забиха в слабата ръка на Дейвид. — Къде?
— Не знам — внимателно се вгледа в лицето й той. — Джеси, ти наистина не си добре. Ела да те заведа горе!
— Не, Дейвид, важно е. — Предишният й трескав тон стана строг — този, на който той винаги откликваше. — Все трябва да имаш някаква представа къде е отишъл.
— Нямам отвърна той, леко възмутен. — В един момент си седяхме и си приказвахме, в следващия скочи и хукна навън.
— За какво? — разтърси го нетърпеливо Джесика. — За какво си говорехте?
— Ами разни работи. Споменах му, че Майкъл е в много лошо настроение — също като миналата година, когато стана онова недоразумение с шкафчето чипъндейл.
— Чипъндейл… — Джесика притисна ръце към страните си. — О, Господи, да, разбира се!
— Слейд ми наприказва някакви работи да не пускам никой в къщата и да се обадя на някакъв номер, ако не се върне до един час. Ей, къде отиваш?
Джесика беше издърпала чантата си от закачалката и трескаво ровеше из нея.
— Отишъл е в магазина. В магазина, а вече е почти десет! Къде са ми ключовете! Звънни… звънни в магазина и виж дали ще се обади. — С бързо движение изсипа съдържанието на чантата си на земята. — Обади се! — извика му тя, тъй като Дейвид само зяпаше насреща й.
— О кей, по-спокойно. — Докато Джесика трескаво претърсваше предметите на пода, Дейвид набра номера.
— Не мога да ги намеря. Не мога… в палтото ми са! — спомни си изведнъж и хукна към гардероба.
— Не отговаря каза й Дейвид. — Може би още не е стигнал, ако изобщо е отишъл там. В което няма никакъв смисъл, понеже е затворено и… Джеси, къде отиваш? Той каза да не излизаш. По дяволите, забрави си палтото! Почакай малко! Но тя вече тичаше надолу по стъпалата към колата си.
Единадесета глава
На Слейд му бяха нужни само няколко минути, за да се справи с ключалката на входната врата на магазина. Ако трябва да се погрижи поне за едно нещо, преди да си замине, то ще бъде да свърже Джесика с приличен ключар. Истинско чудо е, че не са я обрали, каза си той, докато преминаваше през основното помещение към задната стаичка. Чист късмет, допълни той и метна якето си на един стол. Прекоси кухнята и влезе в нещо, което им служеше за канцелария.
Тук имаше голямо махагоново бюро с подредени отгоре му купчинки документи, попивателна с надраскани по нея цифри и лампа „Тифани“. Слейд я включи. Мярна написаното с едри букви върху попивателната „ЮЛИСИС ИМА НУЖДА ОТ ХРАНА“, точно под нечетливо надрасканото „Нова дръжка за парцала — Бетси сърдита.“ Усмихна се леко и поклати глава. Понятието на Джесика за организация не се вместваше в представите му. Обърна се и се приближи до картотечния шкаф, поставен в задния ъгъл.
В най-горното чекмедже, изглежда, бяха нейни лични неща. В папка с надпис „Застрахователни полици — магазин“, откри квитанция за блуза, която беше купила преди две години. Между две други папки имаше смачкан списък с хранителни стоки. Въздъхна с раздразнение и издърпа второто чекмедже.
Тук беше пълна противоположност. Папките бяха спретнати, четливо надписани и в идеален ред. Слейд ги прелисти набързо и установи, че това са фактури от настоящата година, подредени хронологично, както и разписки за доставки, също от текущата година и в хронологичен ред, а накрая бе служебната кореспонденция. Всеки отдел представляваше пример за организация на документацията. Помисли си за горното чекмедже.
В третото чекмедже откри онова, което търсеше — фактурите от предходната година. Слейд измъкна първата папка и я занесе на бюрото. Разгледа ги методично една по една, започвайки от януари. От папката за първото тримесечие не научи друго, освен че бизнесът на Джесика процъфтява.
Върна я обратно и измъкна следващата. Времето неумолимо течеше, докато преглеждаше всеки документ. Извади цигара и търпеливо продължи да търси. Откри го в юни. „Едно шкафче чипъндейл — бразилско дърво с инкрустации“. Веждите му леко се повдигнаха при вида на цената.
— Съвсем не лоша сделка, предполагам — промърмори на себе си. Прочете името на купувача и се усмихна. — Всеки получава хубавичка печалба. — След като прибра фактурата, Слейд посегна към телефона. Историйката на Дейвид може доста да заинтересува Брустър. Още преди да е натиснал първите две цифри, чу някаква кола да спира отвън. Бързо угаси светлината. После, докато се отдалечаваше от бюрото, измъкна пистолета си.