— Пусни оръжието, сержант. Изглежда, играта все пак още не е съвсем приключила. — Понеже Слейд се поколеба. Чеймбърс едва забележимо се усмихна. — Уверявам ви, че макар пистолетът да е малък, работи много добре. А от такова разстояние… — Деликатно не довърши.
Слейд отправи гневен поглед към изумената Джесика и пусна оръжието си.
— О кей — вдигна празните си ръце. — Пусни я.
Чеймбърс му се усмихна благо.
— О, не мисля така. Струва ми се, че имам нужда от застрахователна полица… за известно време.
— Господин Чеймбърс! — Джесика докосна ръката, която възпрепятстваше дишането й.
— Сержантът не е доволен от появата ви, мис Уинзлоу — любезно изрече той. — Но пък аз съм, и то много. Това, ако мога така да се изразя, доста променя нещата.
Слейд бързо стрелна с очи часовника вдясно от себе си. Според изчисленията му Дейвид всеки момент трябва да се обади на свръзката му. Сега играта се наричаше печелене на време.
— Няма да се налага да стреляш в нея — подхвърли той, — ако продължаваш да я душиш.
— О, извинете. — Чеймбърс разхлаби малко захвата си. Пистолетът остана притиснат към слепоочието й. Зажадняла за въздух, Джесика го пое със стон. — Красиво създание, нали? — обърна се той към Слейд. — Често ми се е искало да бях с двайсетина години по-млад. Такава жена изглежда най-добре в ръцете на мъж, не сте ли съгласен?
— Господин Чеймбърс, какво правите тук по това време? — Беше слаб ход, но най-доброто, за което Джесика успя да се сети. — Пуснете ме и махнете това нещо.
— О, скъпа моя, всички знаем, че не мога да го направя. Макар че бих искал, заради вас — продължи той, докато Джесика също стрелна с поглед часовника.
„С колко ли време разполагаме?“ — трескаво си помисли тя.
— Може да ти е от полза — обади се Слейд. — Ще ти трябва прикритие, за да се измъкнеш.
— Пътищата ми за бягство са… начертани, сержант — усмихна му се той. — Винаги си оставям отворени вратички.
— Едва ли очаквате да се измъкнете, господин Чеймбърс. — Очите на Джесика срещнаха тези на Слейд, после многозначително се преместиха към часовника. — Слейд сигурно ви е казал, че полицията знае всичко.
— Спомена ми. — Потупа я по рамото, като продължаваше здраво да я стиска с ръка. — Бях започнал да изпитвам слабост към вас. Толкова ми беше приятно да водим любезните си разговори, да пием чай. Беше ми мъчно, като си помислех, че това е последната ми доставка, преди да се преместя. О да — обърна се към Слейд, давах си сметка, че полицията е по петите ми, макар да си признавам, че не съм преценил точно колко близо. И макар да изглежда, че диамантите засега са изчезнали, рано или късно ще открия Майкъл.
— Те не са у него — бързо изрече Джесика и сграбчи ръката на Чеймбърс, която отново я задуши.
— Не са? — Думите прозвучаха тихо и любезно. Слейд се накани да се хвърли напред, но Чеймбърс го изгледа предупредително. — И къде са?
Джесика преглътна мъчително, напрягайки слух да чуе воя на сирените. Защо още не идват!
— Ще ви покажа. — Може би ще успее да се спазари за кивота на Слейд. Ако го запази жив, а след това изведе Чеймбърс от магазина, поне за малко…
— О, не, няма да стане — отново засили натиска си той. Кажете ми!
— Не! — изшептя Джесика. — Ще ви заведа.
Без да продума, Чеймбърс свали пистолета от слепоочието й и го насочи към Слейд.
— Не, недейте! У дома са — трескаво извика тя. — Имам сейф в стената на салона. Не стреляйте по него, моля ви! Ще ви кажа комбинацията. Трийсет и пет надясно, дванайсет наляво, пет надясно и двайсет и три наляво. Всичките са там, не позволих на Майкъл да ги вземе.
— Правилно — отвърна Чеймбърс. — И достоверно. Обичам ви, скъпа, така че ви съветвам да си затворите очите. Когато дойде вашият ред, обещавам да го направя колкото е възможно по-безболезнено.
В мига, в който Слейд се хвърли, Джесика инстинктивно извика.
— Не! — Използвайки цялата си тежест и адреналина на страха, тя се стовари върху ръката, която държеше оръжието. Чу изстрела да отеква в главата й, докато политаше, после грубо бе отблъсната встрани.
Джесика се строполи на пода. При допира с дъските усети болка в рамото и метален вкус на кръв в устата си, докато се опитваше да се изправи. Когато отметна косата от очите си, видя как Слейд забива юмрук в лицето на Чеймбърс. Докато се свличаше на пода, едрият мъж сякаш се разпадаше на съставните си части.
Толкова бързо, помисли си замаяно. Всичко приключи толкова бързо. В един миг и двамата бяха на ръба между живота и смъртта, а в следващия всичко беше свършило. Никога повече няма да е сигурна за живота си — нито за миг. Подпря се уморено на някакъв скрин.