— Спокойно, спокойно. АДАМ това е Ева. Тя е женският представител на твоя вид. Създадох я, за да си имаш компания. Направихме я от теб… ха-ха… може би се чудиш как е възможно това. Всъщност, разбира се че се чудиш. Ами виждаш ли, последната операция, която ти направихме, взехме кръвна, костна и мозъчна проба от теб. — в този момент АДАМ, който дори за миг не сваляше очи от Ева сякаш разбра за какво му говори Яхве и докосна белега на гръдния си кош където трябваше да има ребро, но напипа само мека тъкан.
— Да точно така, трябваше да вземем едно от ребрата ти. Съжалявам че стана така, но няма да ти липсва много.
Минаха дни, те бяха заменени с месеци и точно когато Чахтур щеше да направи пълен кръг около малкото слънчице Яхве реши, че е време АДАМ и Ева да се върнат на родната си планета. Повод за това му даде малък инцидент свързан със съпругата на АДАМ, която за разлика от по-добрата си половинка си вреше носа навсякъде. Точно когато Яхве щеше да си празнува 300-годишня юбилей — един от най-важните в живота на чахтурианците, реши да вкара малко контрабандни ябълки от Гущер3, от които ставаше невероятно вино, а тази лакома крава беше успяла да излапа всичките и не само това, но беше убедила и АДАМ да яде от тях. Яхве направо полудя толкова много подкупи и подаръци отидоха за митничарите, а сега и това. Случката го накара да реши, че новите същества сами могат да се грижат за себе си и да си намират храната. Консултира се с Гръз и след като получи разрешението му ги натовари на една совалка заедно с най — необходимото и потеглиха. От куртоазия и добрите му чувства към АДАМ той тръгна с тях. Когато пристигнаха и излезнаха от кораба Яхве се обърна към АДАМ и му каза:
— Това е твоят нов дом, избери му име.
Маймуноподобното клекна, взе шепа пръст, помириса я и отрони:
— Земя.
6
Наблюдението над новозаселената планета се беше превърнало в най-любимото занимание на целия Чахтур. Всички наблюдаваха как новата раса произлезнала от АДАМ унищожи старата на предишните хора-маймуни. Сега адамовците населяваха повечето от сушата. Но огромните гущери си оставаха проблем. Хората не можеха да избият и тях. По-вероятно щеше да бъде обратното.
Имаше и друг проблем. Много чахтурианци започнаха да се заселват на Земята и да пречат на развитието на хората. Смесваха се с тях, получаваха се генни аномалии и размирици.
Тогава на Яхве и на Гръз им хрумна поредната гениална идея. Щяха да избият всички и да започнат всичко от начало. Затова отидоха до Земята и си избраха един млад и напорист момък на име Ной. Критериите им на подбор не бяха нещо особено. Просто трябваше да е настроен лошо срещу чахтурианците, за да може след това новите хора да си останат чиста раса. Ной — типично чахтурско име за прост фермер като него. Беше потомък на землянка и баща — мелез с майка чахтурианка. Единственото нещо, което го издаваше беше третата му ръка, но той я прикриваше доста добре, така че никой не знаеше за нея.
Идеална възможност за реализирането на идеята беше пристигането на Дифлутицианската комета, която се беше породила от случайният сблъсък на 28 звезди в една и съща точка. Нeщо практически невъзможно, освен ако преди това една ескадрила чахтуриански бойни пилоти не са се насвяткали до ненормалност и не са решили да пуснат целия си товар от ядрено-неутронни имплозивни бомби по едно и също време само за да видят как ще кажат заедно „БУМ“.
Та значи, планът беше когато кометата мине две парченца от нея щяха да цопнат във водите на Земята. По този начин огромни вълни щяха да залеят всичко, синьото небе щеше да стане черно и да вали за около няколкостотин години. По този гениален начин планетата щеше напълно да се прочисти от ненужните елементи. Естествено имаше и план за възобновяването на живота. През цялото време Ной и семейството му заедно с по-кротките видове животни от планетата щяха да си киснат в най-новия модел чахтурианска подводница клас ZxRW-45 или просто „Ковчег“ както й викаха чахтурианските подводничари. Названието беше изключително подходящо, имайки в предвид формата на плавателния съд — прост паралелепипед с двойка ядрени двигатели.