Обаче имаше и друг проблем — Ной не искаше да участва.
— Вие луди ли сте, бе? Как очаквате да остана безучастен към безпрецедентното изтребление на населението? Аз съм хуманист. Участвам в три движения за запазването на човешката раса в естествения й вид и в още две за обявяването на независимостта на планетата от Чахтур. Ще ви победим мръсни агресори. Ще ви…
— Я по спокойно бе, смешник. Не си ли се виждал гол пред огледалото. Да не си мислиш, че това под дясната ти мишница е брадавица. Знаем коя е била баба ти следим я от както се засели тука. — изкряка Гръз който преди две седмици отново беше пресушил съвсем самостоятелно една бъчвичка от Седакс и познатото състояние на адско главоболие се беше завърнало. А и този националист никак не му помагаше да се оправи.
— O-ле-ле ти ли ще говориш за баба ми така, торен бръмбар нещастен. Тя е била велика жена избягала е съвсем умишлено от мръсната ви планета…
— Господа, господа, моля ви. — Яхве усети, че трябва да се намеси. — стига с тези безмислени спорове. Виж какво Ной, ние така или иначе ще го направим. Въпроса е дали си с нас…
— Не! Никога! Аз по-скоро ще…
— Чакай малко сега не се ли усещаш какво ти предлагаме. Ти ще бъдеш единствения, неуспорим владетел на Земята, ще се насладиш на всичките й богатства без никой да ти се меси. Ще имаш каквото и колкото от него си поискаш без някой до оспорва. Няма измерения на съкровищата на планетата, които ще са само твои. Какво ще кажеш?
— Не знам, не знам. Не мога ли да си помисля.
— Какво ще му мислиш бе, хахо. Предлагаме ти света…
— Чакайте малко, Господарю Гръз. Мисля, че трябва да му дадем малко време.
— Добре бе, Яхве само да знаеш, че ти ще си си виновен като оплеска работата.
Яхве се обърна към Ной прегърна го приятелски през рамото и кръста и тръгнаха към дома му.
— Слушай сега. Искам да си отидеш вкъщи да поговориш с жена си да обсъдите предложението ни внимателно. Вярвам, че ще вземете правилното решение.
— Ама…
— Не, не недей. Ще се върнем след два дена, тогава ще бъде последният срок, в който ще бъдем способни да раздробим кометата. Айде, чао. А освен това, моля те, извини шефа ми за ония неща за баба ти, сигурен съм, че не искаше да те обиди нито пък нея, лека й пръст.
— Ама тя е жива.
— Както и да е. До скоро.
Яхве и Гръз бързо изтопуркаха обратно в совалката си, която се издигна бавно и излетя мълниеносно оставяйки Ной на раздвоените му чувства.
7
— Ама… — Ной залегна бързо, за да пропусне прелитащата саксия над главата му.
— Няма „ама“, простак с простака ти. Приемаш. — жена му изкрещя отново по него и хвърли последното си цвете, което се разби с трясък вляво от главата на съпруга.
— Айде, стига бе, не трябва да се оставяме на тия земни октоподи.
— Ще се оставиш и ще спасиш децата и мен. — след което застрашително се насочи към чиниите.
— Ами всичките ми приятели.
— Мръсни пияници, като теб. Виж какво ако се откажеш отивам при майка си заедно с децата и няма да ти проговоря докато съм жива, което явно няма да е за много дълго. Хубаво си помисли, а сега ми се махай от главата.
— А бе ходи където щеш, не ми пука. — Ной махна ядосано с ръка и си тръгна.
Минаха пет минути
— Добре, ма, добре. Ще го направя. Сега доволна ли си.
— Знаеш колко те обичам, миличък. Що ги правиш тия неща само да ме ядосваш. — прегърна го и го цунка и по двете бузки.
— Да, бе, да и аз те обичам. Айде сега отиваме с Аарон да ловим риба.
— Риба, каква риба, бе, ти ненормален ли си. Пак ще ходите да се наливате. Искам те вкъщи до седем, че водния канал към нивата пак е прелял и трябва да го оправиш
— ОК. Чао.
Аарон (най-добрият приятел на Ной) обаче го нямаше вкъщи. Това остави Ной на мислите му. Вече се беше примирил. Не че му беше лесно, но в крайна сметка кое беше по важно, семейството му или всички останали. Преди два часа щеше да се замисли, но не и сега. Тъй като нямаше какво да прави, а и не обичаше да пие сам реши да се прибере. Щеше да спечели още точки пред жена си и току виж довечера станало чудо. Завръщането му наистина имаше наистина благодатен ефект върху брака му. Но въпреки това не можа да заспи цяла нощ. На другата сутрин когато стана съмнението му беше още по-голямо, но вярата в семейството му го напътстваше и затова веднага оседла коня си и тръгна за да съобщи новината на големите си синове. След като и те приеха радушно новината, че ще бъдат единствените оцелели на земята, в душата на Ной се възцариха спокойствие и мир.