Така на следващата сутрин той се приготви за следващата си среща с Гръз и Яхве. Отиде на уговореното място и зачака. Точно след една минута след неговото пристигане дойде и совалката.
Двамата чахтуриански вожда се стовариха с гръм и трясък от антигравитационния асансьор и бързо се приближиха към Ной. Когато наближиха той забеляза, че Гръз пак се държи за главата. Като видя как го гледа землянина, Системния наблюдател измънка:
— Какво, бе, не си ли виждал махмурлия-човек?
— Ооо виждал съм. Ама тебе трезвен не съм те виждал, а на всичкото отгоре изглеждаш сякаш някой те е дъвкал около два часа, след което е усетил спиртовия вкус и те е изплюл.
— Ей, че ти си бил много остроумен, бе. Айде казвай сега какво реши?
— Готово. Ще го направя.
— Супер. Ей, Нойчо, никога не съм се съмнявал в теб… — изпищя Гръз като погледна Яхве, който през цялото това време седеше угрижен и не продумваше, докато Ной не каза:
— Добре де, аз кога да се приготвя?
Яхве се приближи към него, прегърна го и започна да му обяснява:
— Трябва да започнеш веднага. Подводницата ще те чака на ей онзи връх там — Яхве посочи най-високият от близките хълмове — ще натовариш всички там. Ние веднага започваме да товарим животните. Когато всичко започне гледай да си вътре, защото бордовият компютър ще се включи сам и ще затвори подводницата.
— ОК. А кога ще свърши всичко.
— 50–60 години някъде там не се притеснявай ни ще бъдем с теб през цялото време…
— Чрез холофоните, разбира се — добави Гръз, който духаше замислено едно глухарче през това време.
— Е да те ще са необходими.
— Добре. Е значи, довиждане до 50–60 години.
— Чао, готин! Обичаме те. — изкряка Гръз и тръгна към совалката.
— Може ли да се обърка нещо. — попита Ной, когато останаха насаме с Яхве.
— Не, невъзможно. Успех.
— Благодаря.
8
Яхве седеше с кисела физиономия в бойния кораб и наблюдаваше кометата на екраните.
— Мога ли да попитам какво ви има, господарю? — попита бордовият компютър.
— Имам кофти предчувствие.
Компютърът замлъкна докато анализира казаното. Никога не беше разбирал чувствата на живите, още по-малко пък предчувствията. Затова чипът му подсказа да зареже душевния проблем на Яхве и заяви:
— Край на възможността за безопасен взрив след 12 минути.
— Добре приготви ракетите.
В този момент в командната зала влетя Гръз и изкрещя:
— Хайде, Яхве идвай. Почва мачът.
— Кой мач? — Яхве не беше фен на федербала и се направи на разсеян, въпреки че видя, че Гръз си носеше любимата граната с него.
— Как кой, бе, Финала. Най-важният през цялата година.
— Съжалявам, но имам по важна работа.
— Ааааа, Потопа, вярно. Няма нищо…
— 11 минути до безопасен взрив. — компютърът реши, че трябва да се намеси в разговора.
— Само го накарай да млъкне.
— Не мога.
— Как така да не можеш.
— Това е вашият кораб следователно изпълнява само вашите преки заповеди.
— Вярно, бе. Компютър, от сега нататък ще изпълняваш всичко, което ти нареди Яхве.
— ОК, шефе, ник’ви проблеми. Какво ще заповядате господарю Яхве?
В този момент обаче започна мачът и Гръз изпищя:
— Всички млък.
— Съжалявам, но не мога да изпълня тази заповед. — заяви компютъра.
— Защо, бе, мамка ти?
— Защото получавам заповеди само от господаря Яхве.
— Яхве заповядай му да…
— 10 минути до възможност за безопасен взрив.
— Млъквай, млъквай твойта верица. Ще ти извадя чиповете и платките и ще ги строша пред камерите ти.
— Редовният ви коефициент на интелигентност и самозащитните ви инстинкти автоматично изключват подобна възможност. След едно такова нелогично действие всички биха прекратили да функционират.
— Айде стига бе…
Тогава Яхве трябваше да се включи.
— Тишина, ето я и кометата.
На третата планета Ной също видя как от слънцето се отрони второ светещо кълбо и побърза да се прибере в подводницата, докато то се уголемяваше в небето.
На флагманския кораб на наблюдателя на чахтурианската система се развихряше истинска война.
— 3 минути до безопасен за планетата взрив.
— Моля те Яхве кажи му да млъкне.
— Това е автоматично програмирана и необходима прецизна функция на компютъра и той трябва да я изпълнява. — заяви Яхве
— Виждаш ли бе. — заяви компютъра.
— Яхве, това е неподчинение. Ще докладвам.
— Прави каквото искаш. Сега имам работа.
— Как се осмеляваш да ми противоречиш. Уволнен си.