— Не, не съм. — и като се завъртя му плясна такъв удар, че Гръз се завъртя в безтегловно салто мортале и се строполи по гръб. — Омръзна ми да изпълнявам заповедите на пиянстващ малоумник като теб.
От удара, а и от предишните му пиянски изстъпления, главата на Гръз набъбна като гъба. Той стана все още с гранатата в ръка и издебна отзад Яхве, който беше пуснал вече първия неутронен залп по кометата. Системният наблюдател не успя обаче да го удари защото компютърът пусна защитно поле около Яхве, и Гръз пак падна на пода. При падането изпусна граната, която в красива траектория попадна точно върху компютъра или поне върху по-голямата част от него, активира се и се взриви. Интересно, но точно в този момент главата сякаш спря да го боли.
Платките изгърмяха моментално, Гръз беше изпепелен в следващата секунда, а Яхве стотна по късно. Последва огромна експлозия, която се сля с ледените пламъци на разчупващата се комета. Два огромни къса полетяха към Земята, за да изпълнят плана на чахтурианците. Взривът в кораба обаче промени коренно нещата.
9
Чахтур тъкмо се събуждаше когато всички видяха как малкото слънчице вече не е никак малко, дори напротив, то беше станало поне четири пъти по-голямо и сякаш продължаваше да расте. Понеже всичко беше предварително изчислено и въведено в базата данни на защитните системи на планетата никой не успя да реагира на време.
Нарушената траектория на кометата я насочи право към южното полукълбо на планетата и скоро то беше просто купчина от милиони астероиди и облак прахоляк. Останалата част от планетата беше разделена на две големи парчета, които бяха запокитени в небитието. Тогава обаче сякаш на малкото слънчице му стана мъчно за бившата перла в системата или пък просто прояви по странен начин съболезнованията си към милиардите загинали чахтурианци. То протегна гравитационната си лапичка и закачи двата остатъка от Чахтур на самия край на системата, но сякаш за да напомня за уникалността на планетата ги завъртя във възможно най-кривата траектория около себе си.
На Земята нещата се развиха доста по-спокойно. Двете парчета удариха огромните океани, надигнаха километричните вълни и издавиха всичко живо. След 150 години когато всичко се успокои и тялото на Ной отдавна се беше превърнало в нищо, подводницата се закачи на върха на една планина и внуците му заедно с децата си трябваше да излезнат на чист въздух. Те дадоха началото на новата чиста човешка раса, която продължава да съществува и сега някъде в галактиката. Те отдавна бяха забравили великите чахтурианци, но помнеха приказките на дядо си за летящите същества и добрия господар Яхве, който ги спасил от Потопа.
ЕПИЛОГ
Може би се чудите какво се случи с малката система в края на галактиката.
Е, искуствено създадената раса от чахтурианците продължава допотопното си съществуване на Земята. Колкото до Чахтур — на нейното място останаха само милионите астероиди. А когато потомците на Ной започнаха да виждат по-далече от носовете си го нарекоха Астероиден пояс. Но както казахме две парченца останаха на края на Слънчевата система. Когато започнаха да виждат и до там едно сравнително умно за човек същество им измисли поредните смешни имена, а други подобни на него измислиха хиляди теории как парченцата са стигнали до там. Но нито една не беше правилна.