Джек Лондон
Враг на целия свят
Гениалният учен и страшен враг на човечеството Емил Глук най-накрая беше заловен от Сайлъс Бенърмен. Показанията на Глук, дадени преди да седне на електрическия стол, хвърлят светлина върху ред загадъчни, на пръв поглед несвързани помежду си събития, които предизвикаха такава суматоха в целия свят от 1933 до 1941 г. Преди да бъде публикуван този удивителен документ, светът дори не подозираше, че съществува някаква връзка между убийството на краля и кралицата на Португалия и смъртта на нюйоркските полицаи. Въпреки че деянията на Емил Глук са отвратителни, не може да не изпитваме известна жалост към този нещастен изрод и непризнат гений. Тази страна от биографията му никога не е осветявана, но като се запознаем със самопризнанията му и проучим многото свидетелски показания, документи и мемоари от това време, можем доста точно да си представим образа на Емил Глук и да разкрием под влиянието на какви фактори и обстоятелства се е формирало това чудовище в човешки образ и кое го е тласнало по страшния път на престъплението.
Емил Глук е роден в град Сиракюз, щата Ню Йорк, през 1895 г. Баща му Джоузеф Глук бил нощен пазач и служител на тайната полиция. През 1900 г. внезапно починал от пневмония. Майката на Емил Глук, хубавичко нежно същество, преди да се омъжи била модистка. Съсипана от мъка, не могла да преживее смъртта на съпруга си. Чувствителността, предадена на момчето по наследство от майката, получила в него болезнено развитие.
През 1901 г. Емил, който тогава бил на шест години, отишъл да живее при леля си мисис Ен Бартел. Тя била сестра на майка му, но не изпитвала никакви топли чувства към плахото впечатлително момче. Ен Бартел била суетна, ограничена и безсърдечна жена. Живеейки в постоянна немотия, тя на всичко отгоре била принудена да издържа мързеливия си и налудничав съпруг. Малкият Емил Глук се оказал нежелан нов член на семейството и, разбира се, Ен Бартел не пропуснала да му го внуши. За да покажем как са се държали с него в детството му, достатъчно е да посочим следния случай.
Емил живеел в дома на леля си малко повече от година, когато си счупил крака. Той се ударил като паднал от покрива — това забранено за игри място, където всички момчета са се катерили и ще се катерят, докато свят светува. Бедрената кост била счупена на две места. С помощта на изплашените си другарчета Емил успял да се довлече до тротоара, където изгубил съзнание. Съседските деца се страхували от свадливата, с резки черти жена, която била главата на семейство Бартел, но накрая събрали смелост да позвънят и й съобщили за нещастния случай. Ала тя даже не погледнала лежащото в безсъзнание момче и като затръшвала вратата, се върнала при коритото с прането. Времето минавало. Започнало да ръми, а Емил, който вече бил дошъл в съзнание, все още лежал на тротоара и плачел.
Кракът трябвало незабавно да се намести. Както винаги в такива случаи, температурата на момчето бързо се повишила и положението му станало опасно. Два часа по-късно, след като възмутените съседки се накарали на Ен Бартел, тя излязла да види момчето. Като смушкала лежащото в краката й безпомощно момче, жената истерично се отрекла от него. Крещяла, че детето не е нейно и трябва да се извика колата за бърза помощ, за да го откара в приемната на градската болница. После се върнала вкъщи.
Намерила се обаче една жена, Елизабет Шепстоун, която, щом разбрала как стоят нещата, накарала да сложат момчето на един свален кепенец, извикала лекар и като отблъснала Ен Бартел, наредила да внесат момчето в къщата. Когато дошъл докторът, Ен Бартел предупредила, че няма да му плати за услугите. Цели два месеца малкият Емил бил на легло. Първия месец лежал на гръб, без някой да го преобърне. Лежал изоставен и само понякога го посещавал претовареният с работа лекар. Емил нямал играчки, нищо, с което да запълни изнурително влачещите се дни на боледуването. Никой не му казал ласкава дума, никой не го погалил по главичката, не срещнал нито една проява на нежност и грижа… нищо, освен упреци и грубости от страна на Ен Бартел, която през цялото време повтаряла, че не й е нужен. И е напълно разбираемо как в такова обкръжение в душата на самотното и изоставено дете се появили ожесточение и враждебност към човешкия род, които после се проявили в деяния, ужасили целия свят.
Колкото и да е странно, но именно благодарение на Ен Бартел Емил получил висше образование. Обяснението всъщност е просто. Налудничавият й мъж, след като я зарязал, открил златна жила в Невада и се върнал вкъщи милионер. Ен Бартел, която мразела момчето, незабавно го изпратила във Фаристаунското частно училище на стотици мили далеч. Срамежливият и чувствителен, самотен и неразбран малък човек в училището бил по-самотен от всякога. Нито веднъж не си заминал у дома като другите момчета през ваканциите и празниците. Вместо това бродел по запустелите сгради и околностите, опитвал се да се сближи със слугите и градинарите, които не го разбирали и, както някои си спомнят, прекарвал дните си в полето или пред камината, наведен над някоя книга. Именно тогава си преуморил очите и трябвало да сложи очила, с които ни е така познат от снимките, публикувани във вестниците от 1941 година.