Хелър се захвана на работа плавно и бързо. С толкова бързи движения, че ръката му се виждаше замъглена, той започна да рисува идеални технически чертежи, като използваше земни символи.
Развя се още хартия, която беше поставена на дъската, още писалки бяха завъртени и предложени.
Не след дълго пред него имаше петнайсет завършени технически чертежа. Всичките основни и специфични части на съоръжението.
Изи изведнъж сякаш се затрупа с работа. Той попиваше чертежите.
— Мога ли да взема един от тези модели?
Завъртяха се отвертки и гаечни ключове. Частите се уголемяваха и машинката бе сглобена наново.
Изи я взе и внимателно я сложи в една кутия.
— Ще патентовам всичко това — каза той. — Ще го припиша на анонимен екип от инженери. Не искам името ти да се свързва с каквото и да било тук — заради Бери, нали разбираш. — Направи пауза. — Мисля, че патентите могат да бъдат на името на „Мултинешънъл“.
— Да оставим настрана патента — каза Хелър. Не разбираше ли, че Изи му краде патента? Глупак. Трябва да работя над другото. Трябва да направя контейнерите и да ги приспособя към колата, след като я изпробвам със собственото й гориво.
— Действай направо, г-н Джет — каза Изи. — Но не свързвай никой етап от тази дейност с компаниите тук или с „Мултинешънъл“.
— Обещавам — каза Хелър.
Трите момичета изиграха нещо като танц и едното от тях каза:
— Сега можем ли да получим по една айс сода? Трябва да се връщаме в Училището за мажоретки.
— Дай им сода — каза Хелър и барманът се захвана за работа.
— Ей, не е ли готин? — каза едно от момичетата и седна на столче. Ами, те въобще не бяха негови секретарки, а просто някакви ученички от училището на същия етаж. А полуголите момичета, които преди седяха на бара, трябва просто да са били от училището за модели. Идваха да се молят за айс соди. Типично за Ню Йорк. Декадентско.
Барманът донесе на Хелър безалкохолна швейцарска бира.
Тъкмо когато Хелър възнамеряваше да я изпие, един човек влезе с трясък през вратата, последван от няколко други с куфарчета.
Шивачът!
— Толкова съжалявам, сър — каза шивачът. — Щях да почакам, докато се върнете в апартамента, но цяла производствена линия спря.
Хелър пийна малко от безалкохолната бира.
Появи се един помощник на шивача. Носеше униформа в синьо. Беше като гащеризон, но горният ревер беше стегнат много здраво отпред. Появи а още един. Държеше незавършен костюм, същия като първия.
— Цветът — каза шивачът. — Влязохме в спор за него. Синьото е по-божествено. Но после внезапно помислихме за кръвта.
— Кръв? — каза Хелър.
— Да, виждате ли, надбягването е опасен спорт. И трябва да си много подходящо облечен. Телевизионните камери са винаги около катастрофиралите, а ако носиш червено, кръвта няма да се вижда. Затова фибваше да разберем вашето мнение. Не мислите ли, че червеното е по-подходящо?
Хелър сякаш изпусна въздух в бирата си. Сигурно му беше много силна.
— Може би е по-добре да поставите някаква подплънка под предния ревер. Тя по-добре ще попива кръвта.
— А-а — каза шивачът. — Отбележете това, Тред-нийдъл5. По-голяма подплънка отпред. Тогава червеното става ли?
— Колата е червена — каза Хелър.
— А-а, това е голямо облекчение. Простете, че ви обезпокоихме. — Всички изчезнаха бързо.
Изи не си беше тръгнал. Той нервно кършеше ръце.
— Мистър Джет. Той спомена кръв. Сигурен ли си, че не е по-добре да ти наема телохранители двайсет и четири часа в денонощието?
— Глупости — каза Хелър. — Очакват ме седмици работа. Никой няма и да разбере за това.
— Обърни внимание на думите ми, г-н Джет — каза Изи. — Аз нося отговорност за теб, дори компаниите да нямат никакво отношение. Роксентър веднага ще излезе от бизнеса, ако популяризираш този карбуратор. Това би могло да бъде краят на петролната Индустрия.
— Не, не — каза Хелър. — Той може да работи С петрол, но просто няма да гълта толкова много. А и ще бъде напълно чист.
— Това би могло да го разори точно по същия на чин — каза Изи.
Замръзнах. Изведнъж разбрах какво има намериние да направи Хелър. Онези „бибипани“ детски комплектчета за демонстрация. Той ги използва като карбуратор! За която и да било кола или двигател!
О, Небеса! Случваше се най-лошото! Ако Дел бърт Джон Роксентър загуби цяло състояние, той би могъл да загуби и влиянието си във Фармацевтичната компания „И. Г. Барбен“! Ломбар беше прав! Споразуменията ни с „И. Г. Барбен“ щяха да отпаднат! А това щеше да бъде краят на най-големите мечти на Ломбар за Волтар!
Случаят БЕШЕ спешен!
А аз не бях разбрал!
Това нямаше да чака пристигането на Крек! Имах само няколко седмици!