В Лондон имаше промяна. Резервацията беше за кралския апартамент на хотел „Савоя“. Беше великолепен апартамент, канапето във всекидневната беше дори по-твърдо от онези в Рим и Париж. През трите дни в Лондон Утанч идваше и заминаваше по всяко време на денононощието. Аз обаче не я видях. Само чувах как се отваря и затваря вратата на коридора, а и шумния асансьор. Вероятно изкупуваше Лондон. Но когато отново се срещнахме в самолета, тя пак си беше в нейното фередже и пелерина с качулка, срамежлива и въздържана, макар и с малко хлътнали очи.
Директният полет първа класа до Вашингтон беше сравнително бърз, но пътуването от летището беше доста дълго. Разбрах, че имаме резервация за президентския апартамент в хотел „Вилард“ — една забележителност в центъра на града. Веднага щом петте й куфара бяха внесени в спалнята, тя се хвърли на леглото и каза на управителя, който ни беше придружил:
— Моля, изпратете ни студена вечеря. Пилешка салата и „Лийбфраумилх“ от 54-та. И може би малко шербет от портокали. А, да. Поръчайте лимузина, за предпочитане Кадилак, за девет сутринта. А сега се омитайте. Напълно съм изтощена.
Каза всичко това на чист английски. Обаче я пипнах. Туристическият разговорник се подаваше от чантата й. Мистерията беше разкрита!
Отидох във всекидневната с багажа си, така че тя да може да заключи вратата. В края на краищата трябва да беше уморена след всичкото това пътуване и пазаруване. Аз бях пристигнал!
Можех да се захващам за работа!
Глава втора
Лекотата, с която можеш да се добереш до среща с някой сенатор в Съединените щати, е умопомрачителна. Просто казваш на секретаря му, че си шеф на местен профсъюз от родния му щат и хоп! — ето те при него!
Вече не бях облечен като шейх, разбира се. Приличах много повече на сицилианец във вталения и модерен костюм от три части и тъмна широкопола мека шапка, макар че бях доста едър за сицилианец.
Сенатор Туидъл7 седеше зад бюрото си, обграден с американския флаг от едната страна и с флага на родния му щат Ню Джърси от другата. Беше самото олицетворение на благороден политик — с руса, загладена назад коса, патрициански, макар и малко алкохолизиран външен вид, почтени обноски и дълбок звучен глас. Мъж, на когото можеш да имаш доверие. Той беше контактът с мафията, даден ни от Гунсалмо Силва. Беше освен това и човек на Роксентър.
— Седнете, седнете — каза той. — И какво можем да направим за вас? Винаги се радвам да срещам хора от съюзите.
— Сенаторе — казах, като взех един стол и отказах пурата, която щеше да ме обгази до смърт, — какво бихте направили, ако ви кажех, че нефтените интереси на Роксентър — всъщност на целия „Октопус“ — са в голяма опасност от конкуренция.
— А-ха! — каза той. — Веднага бих грабнал онзи телефон, за да се обадя на адвокатите му!
— Е, сенаторе — казах, — твърде деликатно е, за да звъните по телефона, а и както ги подслушват… Освен това въпросът е твърде деликатен, за да го отнесете до адвокати.
— Искате да кажете, че желаете да говорите със самия човек?
Беше слисан.
Въртеше пурата из ръцете си. Остави я. Отвори едно чекмедже и извади половинлитрова бутилка „Джак Даниълс“. Взе една бутилка газирана вода, с която компанията снабдява Сената безплатно. Наля две питиета. Аз се направих, че пия от моето. Той гаврътна своето.
Облегна се назад:
— Млади човече, харесва ми вашата външност. Очевидно вие не можете да разпознаете опасността, дори да ви е под носа. Освен това е очевидно, че не познавате въпросния човек. Не че някой някога ще го постави под въпрос, разбирате ли, така че не ме цитирайте.
Почеса страната си с възпълничка ръка. Наля си друго питие и го сръбна. Облегна се назад.
— Млади човече, харесва ми вашата външност. И всяка услуга за Роксентър е услуга за мен. Разбирате ли? Не ме цитирайте.
Аз кимнах.
— Познавате ли някой от фамилията? — попита той. Аз поклатих глава. — Добре, възпитанието на младите е свещена мисия на по-опитните. Аз гласувам с две ръце за всички разходи по образованието. И за всички разходи, спонсорирани от съюзите — каза той бързо. — Има някои неща, които не са в статията за Роксентър в „Кой кой е“. Ако не ги знаете, до никъде няма да стигнете с Делбърт Джон Роксентър. Но не ме цитирайте.
Едно от нещата, които не са записани, е, че тази фамилия съществува от доста отдавна. Емигрирали са от Германия през XIX век. Точното име е Роахен-гендер. Основателят на фамилията в тази страна продавал непречистен нефт като шарлатански лек за рак и бил издирван за изнасилване. Не ме цитирайте. Ще отрека всичко. А и вие имате твърде честно лице, за да сте от ФБР.