Някои от документите бяха много интересни. Моят „договор“ например — естествено в него пишеше, че параграф трети им дава възможност да ме изхвърлят без предупреждение с компенсация от три месечни заплати. По-интересен бе обаче параграф седми. Той бе осъвременена версия на „кучешки договор“13 — в който работникът се съгласява да не развива конкурентна дейност, но може да бъде нает отново от предишния си работодател; това ще рече, че можех да се върна на работа по всяко време, когато поискам, с протегната шапка в ръка и да моля Майлс и Бел да ми дадат работа — може би затова ми бяха върнали шапката.
Но цели пет години не можех да работя върху домакински уреди, без първо да получа разрешението им. По-скоро бих си прерязал сам гърлото.
Имаше копия от надлежно заверени документи за преотстъпване от мен на „Наето момиче инк.“ на всички патенти: за „Наето момиче“ и „Уили Прозореца“, както и на още няколко дреболии. („Гъвкавия Франк“ не бе патентован, разбира се — е, поне аз мислех, че не е патентован; щях да узная истината по-късно).
Никога не бях преотстъпвал патентите си, дори формално не бях давал разрешение за използването им от „Наето момиче инк.“; корпорацията бе мое собствено творение и изобщо не бях изпитвал необходимостта да бързам.
Последните три неща в пакета бяха моите сертификати за притежание на акции (онези, които не бях подарил на Бел), заверен чек, придружен от писмо, което обясняваше всичко вписано в чека — натрупалата се заплата, минус направените разходи по текущата сметка, тримесечна заплата, във връзка с уволнението без предупреждение, пари, които бих могъл да ползвам във връзка с отказа по параграф седми… и хиляда долара премия в знак на „признание за свършената работа“. Последното наистина бе много мило от тяхна страна.
Докато препрочитах тази изумителна сбирка от документи, осъзнах, че очевидно не бях постъпвал много умно, като подписвах на доверие всичко, което Бел ми поднасяше. Нямаше никакво съмнение, че подписите под документите бяха мои.
На другия ден вече бях достатъчно спокоен, за да обсъдя нещата с адвокат, един разтропан и алчен адвокат, който нямаше да се погнуси да хапе и дращи в близък бой. Отначало бе много навит да поеме работата срещу процент при евентуален успех. Но след като приключи с преглеждането на моите експонати и след като изслуша подробностите, се облегна назад и скръсти ръце на търбуха си с кисело изражение.
— Дан, ще ти дам един безплатен съвет.
— Е, и?
— Не предприемай нищо. Напълно си загубен.
— Но нали каза, че…
— Знам какво съм казал. Те са те изиграли. Но как можеш да го докажеш? Действали са достатъчно хитро; можели са дори да ти отмъкнат всички акции и да те оставят без пукнат грош. Оставили са ти всъщност толкова, колкото би могъл да очакваш в рамките на разумното, ако всичко бе минало както трябва и ти би се отказал, или ако пък те уволнят — както и са очаквали — поради различия във фирмената стратегия. Дали са ти всичко дължимо… плюс мизерните хиляда долара в знак, че не изпитват лоши чувства.
— Но аз не съм имал договор! Никога не съм преотстъпвал тези патенти!
— Книжата сочат друго. Признаваш, че подписът е твой. Може ли някой да потвърди казаното от теб?
Замислих се. Определено не можеше. Дори и Джейк Шмит не знаеше нищо за онова, което ставаше в кантората. Единствените свидетели бяха… Майлс и Бел.
— А сега — относно прехвърлянето на този пакет от акции — продължи той, — там е единствената ни възможност да пробием в цялата тая бъркотия. Ако ти…
— Но това е единствената сделка в целия куп, която е наистина законна. Аз й приписах тези акции.
— Да, но защо? Ти казваш, че си й ги дал като годежен подарък, очаквайки брак. Няма значение как е гласувала тя; това не ни интересува. Ако можеш да докажеш, че си й ги прехвърлил като годежен подарък в очакване на брак и че тя е знаела това, когато ги е приела, тогава можеш да я принудиш или да се омъжи, или да развали годежа. Като в делото Макнълти срещу Роудс. Тогава отново си възвръщаш контролния пакет и ги изритваш. Можеш ли да го докажеш?
— По дяволите, аз вече не искам да се женя за нея. Не я искам.
— Това си е твой проблем. Но да караме едно по едно. Разполагаш ли със свидетели или с някакви доказателства, писма или нещо от сорта, които да подсказват, че тя е приела подаръка, съзнавайки, че й го правиш като на бъдеща своя съпруга?
Замислих се. Разбира се, че имах свидетели… същите двамина. Майлс и Бел.
— Виждаш ли сега? След като не разполагаш с нищо, освен с твоите показания срещу показанията на двамина, плюс купчина подписани от теб доказателства, не само че няма да стигнеш доникъде, но и можеш да попаднеш с диагноза параноя в една от онези „фабрики“ за производство на Наполеоновци. Съветът ми е да си намериш работа в някоя друга област… или в най-лошия случай да хвърлиш къч на „кучешкия“ им договор, като започнеш конкурентен бизнес; ще ми е интересно да видя как ще издържат, стига да не ми се налага аз да те защитавам. Но не ги обвинявай в заговор. Ще спечелят, сетне ще те осъдят и ще ти вземат и онова, което са ти отпуснали.
13
„Кучешки договор“ — неизгодни задължения, които се налагат на работника при постъпването му на работа — Бел.прев.