Той се изправи.
Вслушах се само в част от съвета му. На партера в същата сграда имаше бар; влязох в него и изпих две-три, а може би и девет питиета.
Имах достатъчно време, за да си спомня всичко това, докато пътувах с колата към Майлс. След като почнахме да печелим добре, той се бе преместил с Рики в една хубава къща под наем в долината Сан Фернандо, за да избяга от убийствената жега на пустинята Мохаве; пътуваше дотам и обратно с военните самолети. Зарадвах се, като се сетих, че Рики не си е вкъщи; тя бе в Девическия скаутски лагер край Голямото мечо езеро; не исках да рискувам Рики да стане свидетелка на караница между мен и пастрока й.
Пътувах броня до броня с останалите коли в тунела Сепълвида, когато ми хрумна, че няма да е зле да се освободя от сертификата за акциите си в „Наето момиче“, преди да се срещна с Майлс. Не очаквах груб сблъсък (освен ако не го започнех самият аз), но просто ми се стори, че идеята си струва… бях изпълнен непрекъснато с подозрения, досущ като котка, чиято опашка е била прищипана веднъж от летяща врата, след което винаги внимава.
Да го оставя в колата? Да предположим, че ме окошарят за опит за убийство или побой; няма да е разумно документът да е в колата, когато я откарат и конфискуват.
Можех да го пратя по пощата до себе си, но напоследък пощата ми бе до поискване, след като се местех от хотел в хотел, веднага щом ме усетеха, че държа котарак.
Най-добре ще е да го пратя на някого, комуто мога да се доверя.
Ала списъкът бе съвсем къс.
И тогава си спомних за някого, комуто наистина можех да се доверя.
На Рики.
Може да ви се сторя абсолютен тъпанар — да се доверя на жена, веднага след като ме е прецакала именно жена. Но случаят е друг. Познавах половината от живота на Рики и знаех, че ако на света имаше някое честно човешко същество, то това бе Рики… а и Пийт бе на същото мнение. Освен това Рики нямаше онези физически данни, които да замъглят ума на един мъж. Женствеността й личеше единствено върху лицето; още не се бе отразила на фигурата й.
След като успях да се измъкна от задръстването в тунела Сепълвида намерих една дрогерия; там купих марки, един голям и един малък плик и няколко листа за писма. Ето какво й написах:
Скъпа Рики-тики-тави14,
Надявам се скоро да се видим, но докато това стане, те моля да пазиш приложените в плика документи. Това е тайна само между теб и мен.
Спрях и се замислих. По дяволите, ако нещо станеше с мен… дори и една автомобилна катастрофа, каквото и да е, което да причини спиране на дишането… додето това е у Рики, в крайна сметка всичко щеше да попадне в ръцете на Майлс и Бел. Освен ако не измислех нещо да го предотвратя. Осъзнах го, когато вече подсъзнателно бях стигнал до решението да се откажа от сделката за Студеното спане. Изтрезняването и лекцията, която докторът ми изнесе, бяха втвърдили волята ми; нямаше да избягам, щях да остана и да се боря — а този сертификат за притежание на акции бе най-доброто ми оръжие. Той ми даваше правото да преглеждам счетоводните книжа; възможността да си пъхам носа във всяко и във всички дела на компанията. Ако отново се опитаха да ме възпрепятстват да вляза с нает охранител, можех просто да се върна с адвокат, помощник-шериф и със съдебно решение.
Можех да ги призова и в съда. Може би нямаше да спечеля, но щеше да се размирише и навярно това щеше да накара хората от „Маникс“ да се замислят дали да изкупят активите на фирмата ни.
Може би изобщо не трябваше да го пращам на Рики.
Не, ако нещо се случеше с мен, исках пакетът с акциите ми да остане именно нейно притежание. Рики и Пийт бяха цялото ми „семейство“. Продължих да пиша:
Ако случайно не се видим в продължение на година, то знай, че с мен нещо се е случило. Ако стане така, погрижи се за Пийт, стига да го намериш — и без да казваш никому, отнеси приложения плик в Банк ъф Америка, дай го на някой отговорен служител и поискай да го отвори.
С обич и целувки, Чичо Дани
После взех друг лист и написах:
„3 декември 1970 г., Лос Анджелис, Калифорния. Срещу един долар, платим в брой, предавам на съхранение — тук описах всички необходими данни и серийните номера на акциите си в «Наето момиче инк.» — в Банк ъф Америка в доверителен фонд на името на Фредерика Вирджиния Джентри, който да й бъде прехвърлен на двайсет и първия й рожден ден.“