Чертожната машина можеше да почака; щях да се заема с неограничената, многоцелева автоматика, която да е в състояние да се програмира така, че да върши практически всичко, което човек би могъл да прави, стига да не е необходима истинска човешка преценка.
Не, първо ще изработя чертожната машина, сетне ще я използвам да проектирам „Протей Пийт“16.
— Какво ще кажеш за това, Пийт? Ще кръстим на твое име първия истински робот на света.
— М-р-р-р?
— Не бъди толкова подозрителен, това е голяма чест.
Базирайки се на „Франк“, можех да проектирам „Пийт“ с чертожната си машина и бързо да го усъвършенствам. Ще го направя истински убиец, истински демон, който ще измести „Франк“ преди още да са го пуснали в производство. С малко късмет дори ще ги разоря, ще ги принудя да ме молят да се върна. Виж им акъла — да заколят кокошката, която снася златни яйца. В къщата на Майлс светеше, колата му бе паркирана на улицата. Спрях пред нея и рекох на Пийт:
— Най-добре остани тук, приятелю, и пази колата. Извикваш три пъти „Стой“ и след това стреляш на месо.
— Не-е-е!
— Ако дойдеш с мен, ще трябва да си стоиш в чантата.
— М-я-я-у?
— Не спори. Ако искаш да дойдеш, влизай в чантата си.
Пийт скочи в чантата.
Отвори ми Майлс. Никой от нас не подаде ръка. Въведе ме във всекидневната и ми посочи стол.
И Бел бе там. Не очаквах да я видя, но предполагам, че не биваше да се изненадвам. Погледнах я и се ухилих.
— Радвам се да те видя тук! Само не ми казвай, че си била всичкия път от Мохаве дотук, за да си побъбриш с мен.
О, на мен наистина много ми мели ченето, само да почна веднъж; пък да ме видите на някое парти как се контя с женски шапки!
Бел се намръщи.
— Не се прави на шут, Дан. Казвай каквото имаш да казваш и се махай.
— Не ме припирай. Струва ми се много уютничко тук… бившият ми съдружник… бившата ми годеница. Липсва само бившият ми бизнес.
Майлс рече помирително:
— Постой, Дан, не се горещи. Направихме го за твое добро… и можеш да се върнеш на работа винаги, когато пожелаеш. Ще се радвам, ако се върнеш.
— За мое добро, така ли? Същото рекли и на конекрадеца, преди да го обесят. А що се отнася до връщането ми — какво мислиш ти за това, Бел? Мога ли да се върна?
Тя прехапа устни.
— Разбира се, щом Майлс казва.
— Струва ми се, че бе едва вчера, когато казваше „Щом Дан казва така — разбира се“. Но всичко се мени; такъв е животът. Аз обаче няма да се върна, деца; можете да сте спокойни. Дойдох тук тази вечер, само за да изясня някои въпроси.
Майлс и Бел се спогледаха. Тя рече:
— Като например?
— Ами, първо, кой от двамата измисли измамата? Или я планирахте заедно?
Майлс рече бавно:
— Това е грозна дума, Дан. Не ми харесва.
— Е, хайде, хайде, да оставим настрани любезностите. Ако думата е грозна, то постъпката е десет пъти по-грозна. Имам предвид подправянето на „кучешкия договор“, фалшифицирането на документи за преотстъпване на патенти — това е престъпление на федерално равнище, Майлс; доколкото знам пускат пандизчиите на слънчице всяка втора сряда. Не съм много сигурен, но не се съмнявам, че ФБР ще може да ми каже. И то утре — добавих и забелязах, че потрепна.
— Дан, нали няма да постъпиш толкова глупаво, че да се опитваш да създаваш неприятности?
— Неприятности ли? Имам намерението да ви атакувам по всички линии — и по гражданска, и по углавна линия, на всяка цена. Ще се видите в чудо… освен ако не се съгласите на едно нещо. Впрочем не споменах третото ви прегрешение — кражбата на бележките и чертежите ми на „Гъвкавия Франк“… и също — на работния модел, е, би трябвало да ме накарате да си платя материалите за него, понеже минаха за сметка на компанията.
— Кражба, глупости! — сопна се Бел. — Ти работеше за компанията.
— Нима? Работех предимно нощем. И никога не съм бил служител на компанията, Бел, добре го знаете и двамата. Просто теглех пари за всекидневни нужди срещу печалбите, които ми носеха акциите. Как мислите ще реагират хората от „Маникс“, когато заведа углавно дело с обвинението, че изобретенията, към които те проявяват интерес — „Наето момиче“, „Уили“ и „Франк“ — никога не са били притежание на компанията, а са чисто и просто откраднати от мен?
16
Протей — Морският старец, който пасял стадата на Посейдон в древногръцка митология. Той получил от бога дарбата на прорицател, но онези, които искали да чуят предсказанията му, трудно го откривали, защото приемал най-различни превъплъщения. — Бел.прев.