Преодолях импулса си да прегледам „Професионали — инженери“ и потърсих направо „Неквалифицирани“.
Тази рубрика бе дяволски кратка. Едвам я открих.
Изборът не беше голям.
6.
Намерих си работа на втория ден — петък, петнайсети декември. Имах и малка разправия с полицията: постоянно попадах в бъркотии заради това, което вършех и казвах, и заради отношението си към нещата. Разбрах, че „преориентацията“ чрез четене е все едно да четеш за секс, вместо да го правиш — не е едно и също.
Предполагам, че щях да имам по-малко неприятности, ако се бях установил в Омск или Сантяго, или Джакарта. Като отиде в непознат град, човек знае, че обичаите ще са различни, но в Голям Лос Анджелис той очаква те да са си същите; макар и да виждах, че са се променили. Трийсет години, разбира се, са нищо; всеки може да понесе една такава промяна през живота си. Но е по-различно, когато я лапнеш на една хапка.
Да вземем например една дума, която използвах най-невинно. Една присъстваща дама се обиди и само фактът, че бях от Спалите — което бързо-бързо й обясних — възпря съпруга й да ми напълни устата със строшени зъби. Няма да я кажа думата тук — о, не, ще я кажа; защо не? Ще я използвам, за да обясня затруднението си. Можете да ми вярвате, че в детството ми тя си бе нормална, „добра“ дума; проверете я в речника. Никой не я драскаше по стените, когато бях хлапе.
Думата бе kink20.
Има и други думи, които още не използвам правилно, ако не се замисля предварително. И това не бяха непременно думи-табу, а такива, които просто си бяха променили значението. „Домакин“ например — „домакин“ някога означаваше човек, който ви поема палтото и го отнася в спалнята; преди нямаше никаква връзка с ръста на раждаемостта.
Но общо взето се справях. Работата, която си намерих, бе да смачквам нови лимузини и да ги пресовам, за да могат да се транспортират като скрап в Питсбърг. Кадилаци, крайслери, айзенхауери, линкълни — всякакви видове големи, нови и мощни турбоавтомобили, неизминали и километър. Вкарвам ги между челюстите и бам, хрус, хряс! — старо желязо за доменните пещи.
Отначало ми беше жал, защото пътувах по магистралите до работа и притежавах само една бракма. Изразих мнението си и едва не изгубих работата си… но шефът на смяната ми си спомни, че бях от Спалите и че наистина не разбирам.
— Просто въпрос на икономика, синко. Това са излишни коли, които правителството е получило като гаранция срещу кредитите за субсидиране на цените. Те са вече на двегодишна възраст и са напълно непродаваеми — затова правителството ги изхвърля и ги продава на стоманенодобивната промишленост като скрап. Доменните пещи не могат да работят само с руда; необходим им е и скрап. Би трябвало да знаеш това, макар и да си от Спалите. А и след като висококачествената руда е толкова оскъдна, нуждите от скрап непрекъснато растат. На стоманодобивната промишленост тези коли са й необходими.
— Но защо преди всичко трябва да се произвеждат, след като не могат да се продадат? Вижда ми се разточително.
— Само изглежда разточително. Нима искаш да изхвърлиш хората от работа? Или да намалиш стандарта на живот?
— Добре де, тогава защо не ги изнасят? Мисля, че могат да получат за тях на свободния пазар зад граница повече, отколкото струват като скрап.
— Какво? И да съсипем експортния пазар? Освен това, ако започнем да изнасяме евтини коли, всички ще ни се разсърдят — Япония, Франция, Германия, Велика Азия, всички. Ти какво искаш? Да предизвикаме война ли? — Той въздъхна и продължи с бащински тон. — Иди в библиотеката и си вземи някоя и друга книга. Нямаш право да изказваш мнение по тези въпроси, докато не понаучиш нещо за тях.
И аз млъкнах. Не му казах, че прекарвах цялото си време в градската библиотека или в библиотеката на Лосанджелиския университет; избягвах да си призная, че съм, или по-скоро че бях инженер — да твърдя сега, че съм инженер, ще е все едно някой да се яви при Дюпон и да рече: „Сър, аз съм алхимик. Имате ли нужда от моето изкуство?“
Върнах се към тази тема само още веднъж, защото забелязах, че съвсем малко от автомобилите бяха наистина пригодни да влязат в движение. Изработката им бе небрежна и често им липсваха основни части — уреди на таблото и климатици, например. Но когато един ден видях, че зъбите на пресата се забиха в една, която дори нямаше двигател, повдигнах въпроса.
Началникът на смяната се вторачи в мен.
20
Kink — чудатост, прищявка, странен, ексцентричен човек, в по-ново време — хомосексуален. — Бел.прев.