Против волята си Роглер изпита любопитство. Всичко това го бе чувал или чел под една или друга форма, но нито веднъж от устата на човек, който явно разбираше онова, което обяснява. А по всичко личеше, че знае и много повече от това, което казва.
— Но това не е ли просто невъзможно? Искам да кажа, цялата тази материя и енергия не могат просто така да изчезнат.
Франке вдигна рамене.
— Отговорете на този въпрос и следващата Нобелова награда ви е в кърпа вързана — усмихна се той. — Прав сте. Основен закон във Вселената е, че енергия не се губи, само може да се промени. Никой не знае всъщност какво е черната дупка. Може би форма на енергия, която още не познаваме и не можем да различим. А може би връзка в някакво друго измерение. А може би нещо, което никога няма да може да бъде обяснено от нашия човешки разум.
Той направи пауза и Роглер се възползва от мълчанието, за да погледне през прозореца. Чак сега забеляза, че не се движат в посока извън града, а надолу към езерото. Или поне теоретически беше така. Движението беше толкова задръстено, че по-често стояха, отколкото се движеха. Пеша сигурно щяха да стигнат по-бързо.
— Значи черната дупка не е нищо друго освен точка в Космоса — рече най-накрая той. — И какво и е толкова интересното?
Франке отново се засмя, а Роглер напразно търсеше да открие в смеха му следа от подигравка или пренебрежение. Но явно начинът, по който задаваше въпросите, просто разсмиваше Франке.
— Интересното е не какво е, а какво прави черната дупка.
— Как може едно изгаснало слънце да прави нещо? — попита Роглер.
— То изкривява пространството — отвърна Франке. — Всяко голямо струпване на материя го прави.
— А-ха.
Този път Франке се изсмя на глас, но смехът му беше съвсем добронамерен. Дръпна се от Роглер и сложи длан върху гладката кожа на седалката помежду им.
— Представете си, че това тук е нормалното пространство. Да речем, че аз съм Земята, а вие сте Луната. Ако излетите от Земята към Луната с космически кораб, ще изминете за определено време определено разстояние — той прокара показалец по най-прекия път между себе си и Роглер. — Това е, така да се каже, въздушната линия. Разбира се, в триизмерно пространство е малко по-сложно, но разбирате какво искам да ви кажа. Роглер кимна с глава. Не само разбираше, но и това, което чуваше, му ставаше все по-интересно. Просто много му се искаше Франке да престане да се държи с него като с идиот. — Е, това, което прави тази сбита материя, е да изкривява пространството. Извива го.
— Изкривява ли?
Франке сви юмрук и го натисна в седалката, така че се образува вдлъбнатина.
— Ако преди това бяхте измерил разстоянието, щяхте да установите, че най-краткият път между мен и вас сега е станал по-дълъг. Разбрахте ли ме?
Роглер замислено се вгледа във вдлъбнатината върху седалката. По-точно, кожата не бе изкривена, а разтеглена. Разбра обяснението на Франке.
— Ето това прави материята с пространството. Не са нужни черни дупки. Ако беше възможно да се премине с космически кораб през Слънцето, щеше да се установи, че отвътре то е по-голямо, отколкото отвън.
— А черната дупка…
— …прави същото, но много по-силно — довърши изречението Франке. — Има теории, които твърдят, че в непосредствена близост до черна дупка дори времето спира. Но това са само теории, както казах. Никой не знае с абсолютна сигурност дали наистина черните дупки съществуват. Но ако ги има, то тогава в близост до тях може всичко да се случи, в истинския смисъл на думата.
С Роглер в този момент наистина се случи нещо — той изведнъж осъзна защо Франке му изнесе тази лекция. И ужасът, който изпита при това осъзнаване, бе толкова голям, че не можеше да оцени истинския смисъл на осъзнатото.
— Момент, момент — заекна той. — Нали не вярвате наистина, че… не искате да ми кажете, че в тази планина…
— Да, възможно е във вътрешността на Гридоне да се намира черна дупка — каза тихо Франке. — Дори допреди няколко дни бях твърдо убеден в това.
— Но това е абсолютно невъзможно! — възпротиви се Роглер. — Нали сам казахте, че черната дупка се получава от изгаснало слънце и…
— Може би — прекъсна го Франке. — Забравяте какво ви казах в началото — това е теория. Никой досега не е виждал черна дупка. Възможно е въобще да не съществуват. Но също така е възможно да са навсякъде във Вселената, около нас. Да има гиганти, погълнали цели галактики, и джуджета с големината на атом и нищожна маса. Възможно е такава миниатюрна черна дупка преди милиони години да е паднала на Земята.