Това си беше чисто оправдание, за да посмекчи малко думите си, в които неволно бе вложил нещо друго. Без да даде възможност на Роглер да зададе въпрос, той се обърна и отиде до един от измервателните уреди вдясно до стената.
— Имаме ли вече данните?
Мъжът, към когото бе зададен въпросът, нервно тръсна глава.
— Още не. Изчислението е по-трудно, отколкото мислех. Съжалявам. Скоростта на вятъра непрекъснато се мени. Мога да ви предложа в най-добрия случай само преценка, при това много груба.
— И сам мога да гадая — каза остро Франке. — За какво са ни най скъпите компютри в света, ако не можете за един час да пресметнете просто равенство?!
— Защото не е просто равенство — отвърна техникът по-скоро с инат в гласа, отколкото с яд. — Дайте ми прилични данни, с които мога да работя, и ще получите прилични резултати.
В следващата секунда Франке изглеждаше така, сякаш щеше да експлодира, но постепенно се овладя, дори сложи измъчена усмивка върху устните си.
— Прав сте. Извинявайте. Малко съм… нервен.
Техникът бе достатъчно умен да не каже нищо и се съсредоточи отново върху клавиатурата на компютъра си. Франке се дръпна встрани с тежка въздишка. Тримата мъже, с които допреди малко бе разговарял, бяха използвали възможността и бяха изчезнали, Франке се огледа малко нерешително и у Роглер се появи тайна надежда, че ще изпълни обещанието си и наистина ще тръгнат. Но той се завъртя на тока си и отиде до друг апарат. Мъжът, който работеше на него, го забеляза с ъгълчетата на очите си и незабележимо потръпна. Но съвсем незабележимо.
— Успяхте ли вече да осъществите връзката? — попита Франке.
— Не. Апаратът е изключен. — Техникът не поглеждаше Франке, а следеше внимателно монитора пред себе си. — Или са извадили картата с кода, или са изхвърлили телефона през прозореца.
Франке въздъхна.
— Жалко. Надявах се все пак, че ще се вразуми. — Той се обърна към Роглер и лека нещастна усмивка се появи на устните му. — За какво в такъв случай използваме професионалиста в тези неща?
— В какви неща? — попита Роглер.
— Да намерим някого, който не иска да бъде намерен — отговори Франке. — Давам кралство за добър съвет, господин Роглер. Спешно трябва да се свържа с един човек, който се намира в една кола някъде из Швейцария.
— В каква кола? Ако знаете номера и марката…
— Теоретично да. На практика не е толкова глупав, за да не е сменил досега колата. И едва ли ще ни направи тази услуга да се намира на пътя, на който го очакваме.
Роглер сви подигравателно устни.
— При тези изчерпателни данни няма да е никакъв проблем. Дайте ми двеста души, няколко от вашите хеликоптери и една седмица време и ще го намеря.
— Да, да — въздъхна Франке. — Поне единият от нас не е изгубил чувството си за хумор.
— Казах го съвсем сериозно. Доста трудно е да намериш някого, който не иска да бъде намерен. Особено, ако този някой не е глупак. Говоря от собствен опит. Има няколко души, които търся вече няколко години.
— Години? Говоря ви за часове, Роглер.
— Тогава ще помогне само магия — отвърна Роглер. — А там ме няма.
Франке се замисли.
— Съвсем сериозно, Роглер. Трябва да говоря с този човек на всяка цена. Колко души ви трябват, за да го намерите? Петстотин? Хиляда? Кажете, можем да гребем с пълни шепи.
След всичко, което преживя през този ден, Роглер мислеше, че нищо вече не би могло да го изненада. Но не беше вярно. Както между впрочем и много други неща. Въпреки това след известно време тръсна глава.
— Страхувам се, че трябва да ви разочаровам. Ако се е скрил някъде в планината, на практика нямаме никакъв шанс. Можете да го търсите и с един милион души, пак няма да го намерите. Май не познавате тази страна. И какви ги е надробил този някой?
— Надробил? — повтори тихичко Франке. — Нищо не е направил. Страхувам се, че аз допуснах грешката. Но в момента нямам възможност да му го кажа.
— Значи имате проблем.
— Иска ми се да е само един. — Изведнъж лицето му се проясни и с жест показа на Роглер да остане, където е, макар че беше излишно. После се обърна пак към мъжа зад себе си. — Обадете се на всички радиостанции в радиус от двеста километра. Нека го потърсят на вълните на транспортното предаване. Как се казваше това… нали се сещате какво имам предвид?
— И какво да му кажат? — попита объркано мъжът.
— Да се обади! — изстреля Франке. — Нещо такова. Дето да не може да го обърка… — той търсеше подходящите думи. — По дяволите, не се сещам за такива неща! Кажете им да предадат спешно да потърси връзка с мен. Но по възможност така, че да не предизвикат паника из цялата страна.