Повече от три часа пътуваха успоредно на железопътната линия, водеща на изток — а това при темпото, което позволяваха задръстените пътища, означаваше по-малко от сто километра — после се отклониха от главния път и навлязоха в планината. Пътят стана още по-лош и макар че се отърваха от задръстването, се придвижваха още по-бавно. Още тогава, преди три години, шосето към прохода Нуфен беше в отчайващо състояние. Оттогава никой не си беше мръднал пръста да го оправи, а лошото време през последните дни бе свършило своята работа, за да бъде картината съвсем катастрофална. Към това се прибавяха и леещият се дъжд и плътната облачна покривка, които създаваха почти пълна тъмнина. Като добавка дойде и обстоятелството, че автомобилът им може и да беше удобен, но за експедиция в планината бе напълно неподходящ. На няколко пъти Варщайн решаваше, че просто ще спрат на калния, стръмен път и колкото повече се приближаваха към прохода, толкова повече се радваше на тъмнината, в която светлината на фаровете им се губеше само на няколко метра. Преди няколко години бе пътувал по тази отсечка — при хубаво време, през деня и с автомобил, пригоден за такива условия — и въпреки това сто пъти се изпоти, защото в един доста дълъг участък пътят се виеше плътно покрай отвесно издигаща се скална стена: от едната му страна беше извисяващият се право в небето гладък като огледало гранит, а от другата — дълбока петдесет или може би сто метра пропаст. Черното Нищо, в което понякога попадаше светлината на халогенните фарове, когато правеха завой, бе наистина Нищо, което при най-малкото невнимание можеше да доведе до падане в пропастта.
— А какво ще правим, ако са затворили и този път? — попита изведнъж Ангелика. Макар че думите и бяха само още един повод за тревога, Варщайн почти им се зарадва, защото за малко го отклониха от мрачните му мисли.
— Не са — каза Ломан. — Почти никой не познава този проход. Даже не е обозначен на всички карти.
— Аз например го познавам — каза Варщайн. — А освен мен и приблизително още триста души, които са работили на тунела. Един от тях се казва Франке.
— Е, и? Какво мислите, че може да е направил? Затворил е целия Тесин?
— Може би — каза съвсем сериозно Варщайн.
Ломан ядосано сви вежди.
— Вие двамата трябва да се запишете в Клуба на песимистите. Сигурен съм, че ще ви приемат като почетни членове.
— Това не е отговор на въпроса ми — обади се нервно Ангелика.
— Даже и не мисля да му отговарям — каза остро Ломан. — Не вярвам, че е затворен, и толкова. Ако човек всеки път мисли най лошото, по-добре нищо да не захваща.
— Но при дадени обстоятелства поне може да ни предпази от лоши изненади — каза Варщайн.
Ломан го погледна изкосо, но не продължи спора, защото цялото му внимание бе насочено към пътя. Летните гуми непрекъснато превъртаха върху калната настилка и няколко пъти вече губеха опора и тръгваха назад или се накланяха встрани, докато колелата намереха опора.
— Още колко ни остава? — попита след малко Ломан.
— Не знам — призна Варщайн.
— Мислех, че познавате пътя.
— Бил съм няколко пъти тук, но през деня. И не при такъв потоп. Но мисля, че вече не сме далече.
— Е, чудесно, щом така мислите!
Варщайн за секунда се замисли дали да му каже, че най-тежкият участък тепърва им предстои от другата страна на прохода. Реши да замълчи, макар че изпитваше почти детинска радост да ядоса Ломан. Но той беше техният шофьор и животът им бе в неговите ръце, и то в буквалния смисъл на думата — ръцете, стиснали волана, бяха започнали да треперят. Така силно стискаше, че Варщайн имаше чувството, че самият той се държи за него. Въпреки сервоуправлението виждаше колко усилия му струваше да задържа колата върху платното. Сякаш прочела мислите му, Ангелика попита:
— А как е от другата страна?
Варщайн се поколеба за момент, после каза:
— Страхувам се, че е по-трудно, но вече не е така опасно.
Ломан не каза нищо, но Ангелика видимо потръпна и без друго бледото и лице пребледня още повече. Опасно ли? Тя не изговори на глас въпроса, но той бе изписан съвсем ясно в погледа и и Варщайн едва сега разбра, че на нея и през ум не и е минало, че пътуването нагоре към прохода може и да е опасно.