Франке остана съвършено спокоен.
— И какво според вас трябва да направя? Да намеря парче ламарина и електрожен и да направя капак, с който да покрия дупката?
— Например — съгласи се Роглер. Тих вътрешен глас му пошушна, че е на път да се представи като пълен глупак, но това не го развълнува особено. — Искам да кажа, …хм-м-м, трябва все пак нещо да направите.
— И какво да бъде то?
— Откъде, по дяволите, да знам?! Да не би аз да съм ученият тук?
— Трябва ви магьосник, Роглер, а не учен. Все ще измислим нещо, но ако очаквате чудеса, по-добре се обърнете към господата отсреща. Може да направят нещо повече.
Картината отсреща продължаваше да е все така странна и непонятна, както преди. Дори може би още по-странна. Почти стотината напълно различно облечени фигури сякаш изобщо не се бяха помръдвали от местата си. В сравнение с претъпканата улица от тази страна гледката бе почти абсурдна. Може би затова изминаха няколко минути, преди Роглер напълно да осмисли думите на Франке.
— Чакайте, да не би наистина да смятате, че онези там имат нещо общо със случката?
— Вече не знам какво да мисля, Роглер — призна Франке. Гласът му звучеше уморено и малко отчаяно. — В момента дори не съм сигурен дали трябва да ги помоля за помощ, или да наредя да ги застрелят.
Роглер се направи, че не чува последната част от изречението.
— Да ги помолите за помощ ли?
— Учудва ли ви? — Франке се засмя, протегна ръка към мини бара, но веднага я дръпна, без да го е докоснал. — Ако знам, че ще помогне, бих обиколил на куц крак някой кръстопът или бих ял крака от жаби в полунощ.
Телефонът иззвъня. Франке вдигна и няколко секунди слуша, без да каже нищо.
— Добре, прието. Не се намесвайте, само наблюдавайте. Идвам. Той окачи слушалката. Върху лицето му се четеше израз на леко облекчение.
— Варщайн. — Хванали са го?
— Да. Или по-точно казано не. Но знаем къде е и няма нужда повече да го търсим. Сам идва към нас. — Той се наведе да погледне през прозореца и отвори вратата. — Хайде, Роглер. Хеликоптерът вече каца.
Роглер изпита невероятен ужас, когато излезе зад Франке от колата.
— Да не би да наредихте да кацне тук?!
— Имате ли по-добра идея?
Шумът от приближаващия се хеликоптер потвърди опасенията на Роглер.
— С колата не можем да излезем от града, пеш също. Освен това в момента всяка минута е ценна.
Последните думи Франке трябваше да изкрещи, за да надвика хеликоптера. Роглер инстинктивно сви глава между раменете и погледна нагоре. Макар че предполагаше какво ще види, изтръпна до мозъка на костите.
На фона на многоцветните светлини, танцуващи около върха, хеликоптерът изглеждаше като чудовище от непознат свят. Беше огромна машина, не малкият хеликоптер, с който бяха дошли сутринта. Мощно чудовище от стомана и пластмаса, което, увисвайки над тясната крайбрежна улица, изглеждаше още по-грамадно.
— Вие сте откачен! — викна Роглер.
Франке не разбра думите му. Всеки звук потъваше в рева на моторите и хорът от ужасени човешки писъци, който се издигна при вида на снижаващата се грамадна машина.
Докато хеликоптерът кацаше, Франке и Роглер се отдръпнаха приведени зад колата. Изкуствено създаденото торнадо повали върховете на дърветата и тревата от другата страна на стената и ги засипа с прах. Роглер наум изпсува Франке, че бе излязъл, вместо да изчака в колата.
Хеликоптерът наистина кацна трудно. Пилотът два пъти снижава машината, а от позицията на Роглер изглеждаше, сякаш перките само на сантиметри не докосваха къщите от другата страна на улицата. Той инстинктивно сви още повече глава между раменете и обърна лице в обратната посока. Погледът му попадна върху тревната площ от другата страна на стената и видя нещо странно.
Вятърът, предизвикан от перките на хеликоптера, не достигаше до шаманите и магьосниците. И от тази страна във въздуха се носеха листа и върховете на дърветата се огъваха, но непосредствено до мястото, където бяха мъжете, бе тихо. Дори пламъците на огньовете им не трептяха.
— Хайде! — викна Франке и потупа Роглер по рамото. Той обаче не реагира и трябваше силно да го дръпне, за да го откъсне от странната гледка. Макар че в никакъв случай не бе по-драматична от разигралото се над главите им, гледката много по-силно го впечатли.
Докато тичаха към хеликоптера, вратите му се отвориха и отвътре наизскачаха десетина войници и започнаха да заемат позиция в широк кръг около машината.
— Какво означава това?! — изкрещя Роглер. Франке просто го повлече със себе си, скочи с неочаквана сръчност в хеликоптера и нетърпеливо зачака и той да се качи. Вратите се затвориха и машината се издигна, преди още да са седнали. — Какво става?! — повтори Роглер въпроса си. — Какво означават войниците и тази лудост с хеликоптера? Можеше да има убити, това ясно ли ви е?!