16.
Първият хеликоптер бе последван от още два, които малко след това кацнаха на тясната крайбрежна улица. От тях слязоха повече от двадесет войници и блокираха улицата в голям полукръг. Който не се бе уплашил от хеликоптерите, сега веднага се отдръпна при вида на въоръжените мъже. Това, което полицаите на Роглер не успяха да направят за цял час, войниците сториха за по-малко от пет минути. След малко наоколо се виждаха само те. От другата страна седяха странните пъстроцветни фигури, наклякали около огньовете, заради които всъщност въоръжените бяха дошли.
Отделението се командваше от военен с отличителните знаци на майор. Не бе необходимо да дава много заповеди, защото въоръжените мъже явно много добре знаеха какво точно трябва да правят и толкова бързо и прецизно изпълняваха задачите си, че за всеки наблюдател веднага стана ясно, че хората са от добре тренирана елитна част. На разстояние двеста метра от двете страни на улицата бяха поставени бариери, а няколко души обградиха отдалеч лагера на неподвижно седящите мъже, образувайки верига между тях и езерото, за да ги откъснат и от тази страна. Вече бе станало ясно, че шаманите и магьосниците са друиди, последните Пазители на света. Никой от тях сякаш не се интересуваше какво става наоколо.
Майорът чакаше. Бе получил заповед да обгради групата на брега, но да не предприема нищо, докато и те нищо не правеха. Тайно се питаше какво в тези явно полудели мъже налага да се използва елитна част като неговата, подготвена за близък бой, но въобще не постави заповедта под въпрос, а я изпълни дума по дума. Времето минаваше — пет минути, десет, половин час, после цял. Никой от войниците не помръдваше. От време на време зад осветените прозорци от другата страна на улицата се появяваше сянка или се отваряше някоя врата, но веднага след това бързо се затваряше, защото пред всяка от сградите стоеше пост и никой нямаше право да напуска дома си.
След първия час измина втори, течеше вече и третият, когато застиналите неподвижно фигури от другата страна на улицата започнаха постепенно да се отърсват от вцепенението си. Това стана по начин, който бе също толкова странен, колкото и изминалите часове на абсолютна неподвижност. Раздвижиха се всички едновременно като в някакъв танц, бавно, с отмерени, почти церемониални движения, всеки по свой начин, но сякаш следвайки едно общо за всички правило. Майорът имаше чувството, че наблюдава събуждането на голяма, неимоверно сложна и невероятно прецизна машина. Сякаш всеки жест на стотината мъже имаше точно определено значение. Вдигането на една ръка предизвикваше раздвижването на друго тяло, повдигането на клепачите — обръщане, вдишването — крачка. Както зъбните колела задвижват голям механизъм, така и тези движения и жестове бяха свързани помежду си и тяхната цялостност водеше до нещо по-голямо, единно, което бе много повече от сумата от всички отделни части и можеше да предизвика нещо още по-голямо. Доста време мина, докато разбере какво точно стана. Небето! Движенията на светлините и танцуващите форми вече не бяха произволни, а по някакъв необичаен начин отразяваха движенията на друидите. Не можеше точно да се разбере кое на какво реагираше — светлините по небето на движенията на мъжете или обратното — движенията на групата следваха фигурите над главите им. Но беше все едно. Майорът бе получил заповедите си, и то точно за такъв случай и ги изпълни съвсем последователно.
Радиостанциите, с които бяха снабдени всички негови войници, все още не работеха, но и това бе предвидено. Той вдигна ръка над главата си, направи бърз заповеден жест и веригата въоръжени мъже от тази страна на стената започна да се стеснява, без да прекрачва границата с парка. В същото време един от войниците, който бе на покрива на една от къщите отсреща, започна да дава сигнали с прожектор, насочени към езерото. Секунда по-късно им бе отговорено от мигаща бяла светлина, която се намираше на половин километър навътре от брега. Чу се шум от моторница и след малко една сянка се плъзна към брега. На мостика се забелязваха знаците на италианската морска полиция, но вътре стояха мъже в същите униформи като тези на войниците. Моторницата спря на петдесет метра от брега и остана там.
Майорът имаше заповед да попречи на друидите да напуснат парка, но иначе в никакъв случай да не се намесва независимо какви правеха те.
Междувременно те вече бяха свършили странния си танц и бяха напуснали местата си около огньовете. Сега един след друг се обръщаха и с бавни, също церемониални крачки започнаха да се приближават към брега.