7
Роки Чилдърс беше прокурор в окръга Форд повече години, отколкото му бе приятно да си спомня. Получаваше петнайсет хиляди годишно и работата поглъщаше по-голямата част от времето му. Същата тази работа унищожи всякакви възможности за частна практика, която той се надяваше да установи. На четирийсет и две бе свършен като адвокат, затънал в безнадеждна служба с неустановено, но ежедневно работно време, на която непрекъснато го избираха всеки четири години. Цяло щастие бе, че съпругата му имаше добра работа, така че можеха да си позволят да сменят стария буик с нов и да плащат таксите в местния клуб, а и въобще да успяват да поддържат начина на живот, подобаващ на образованите бели от окръга Форд. По-отдавна, на млади години, Чилдърс имаше амбиции да се захване с политика, но избирателите го разубедиха и той с отвращение свеждаше кариерата си до обвинения срещу пияници, джебчии и малолетни хулигани и търпеше обидите на съдията Булард, когото презираше. От време на време припламваше вълнение, когато такива като Коб и Уилард се развилнееха, и Роки, в качеството на овластена инстанция, се заемаше с предварителното разглеждане, преди делото да бъде препратено на съдебните заседатели, след това в Окръжния съд, после на истинския, големия прокурор — областния прокурор Руфъс Бъкли от Полк. Същият оня Бъкли, който разсипа политическата кариера на Роки. Обикновено да издейства пускане под парична гаранция не представляваше кой знае какъв проблем за Чилдърс, но този случай беше малко по-различен. От сряда десетки чернокожи се обаждаха по телефона, всички до един пълноправни избиратели — или поне се представяха за такива, — много разтревожени да не би Коб и Уилард да бъдат пуснати на свобода. Искаха момчетата да са под ключ в пандиза, като ония черните преди време, дето бяха загазили и не ги пуснаха под гаранция преди делото. Чилдърс обеща да направи всичко възможно, но обясни, че решението ще бъде взето от съдията Пърси Булард, чийто телефонен номер също се намира в указателя. На Бенингтън Стрийт. Те казаха, че до един ще дойдат в понеделник, за да чуят какво ще говорят и той, и Булард.
В понеделник, в дванайсет и половина, Чилдърс бе призован в кабинета на съдията, където чакаха шерифът и Булард. Съдията беше толкова нервен, че не можеше да седи на едно място.
— Колко ще поискаш за гаранция? — озъби се той на Чилдърс.
— Не знам, господин съдия. Не съм мислил по въпроса.
— Не ти ли се струва, че е крайно време да помислиш? — Той крачеше нервно напред-назад. Ози се забавляваше и мълчеше.
— Как да ти кажа — рече кротко Чилдърс. — Ти трябва да вземеш решение. Ти си съдията.
— Хиляди благодарности! Хи-ля-ди благодарности! Ти колко ще поискаш?
— Винаги искам повече, отколкото очаквам — отвърна хладно Чилдърс, тайно доволен от истерията на съдията.
— А то е?
— Не знам. Не съм мислил по въпроса.
Вратът на Булард стана тъмночервен и той опули очи към Ози.
— Ти какво мислиш, шерифе?
— Ами какво да ти кажа — провлече той. — Бих предложил доста сериозна сума. Тия момчета трябва да останат вътре заради собствената си безопасност. Чернокожите навън са доста настръхнали. Може да им се случи нещо, ако ги пуснем под гаранция. По-добре да понадуете сумата.
— Колко пари имат ония?
— Уилард няма и петак. За Коб нищо не мога да кажа. Парите от наркотиците трудно излизат наяве. Може да извади двайсет, може трийсет хиляди. Чувам, че наел някакъв голям баровец от Мемфис за адвокат. Май пристига днес. Сигурно разполага с пари.
— По дяволите, аз защо не го знам това? Кого е наел?
— Бърнард. Питър Бърнард — отговори Чилдърс. — Обади ми се тази сутрин.
— Не съм го чувал — отсече Булард, придавайки си важност, сякаш знаеше наизуст списъка на всички адвокати в щата.
Булард се загледа в дърветата навън, а шерифът и прокурорът си намигнаха. Сумата за гаранцията както винаги щеше да бъде непосилна. Гарантите обичаха Булард заради страховитите суми. Наблюдаваха с наслада как отчаяни семейства изтеглят и последния си долар и ипотекират къщите си, за да съберат десетте процента комисиона, необходими за подписване на гаранцията. Булард надуваше сумата и пет пари не даваше. Политически беше по-безопасно да се вдига летвата и престъпниците да си останат в затвора. Чернокожите щяха да го оценят и това бе важно, въпреки че седемдесет и четири процента от населението на окръга бяха бели. Дължеше на негрите някоя и друга отстъпка.
— Да се спрем на сто хиляди за Уилард и двеста хиляди за Коб. Това би трябвало да ги задоволи.