Карл Лий запита Гуен какво се е случило. Тя започна да се тресе и да ридае и брат й я отведе в кухнята. Карл Лий се изправи, обърна се към останалите и настоя да му кажат какво е станало.
Мълчание.
Попита трети път. Помощник-шерифът Уили Хейстингс, братовчед на Гуен, пристъпи напред и каза, че някакви хора ловели риба край Фоги Крийк, когато зърнали Тоня да лежи насред пътя. Тя им казала името на татко си и те я докарали вкъщи.
Хейстингс млъкна и заби поглед в краката си.
Карл Лий се вторачи в него и зачака. Останалите затаиха дъх и не откъсваха очи от пода.
— Какво се е случило, Уили? — ревна Карл Лий, втренчен в помощник-шерифа.
Извърнал Поглед към прозореца, Хейстингс бавно повтори онова, което Тоня бе разказала на майка си за белите мъже и техния пикап, за въжето и дърветата, за това как я е боляло, когато са се нахвърляли отгоре й. Хейстингс млъкна, щом чу сирената на линейката.
Останалите се изнизаха скръбно през вратата и застанаха на верандата, откъдето наблюдаваха как санитарите свалят носилката и тръгват към къщата.
Всичко живо замръзна, когато предната врата се отвори и Карл Лий излезе с дъщеря си на ръце. Шепнеше й нежно, а от брадичката му капеха едри сълзи. Той заобиколи линейката и се качи в нея. Санитарите затвориха вратата и внимателно поеха детето от обятията му.
2
Ози Уолс беше единственият черен шериф в щата Мисисипи. Имало бе и други напоследък, но в момента той бе единствен. Гордееше се много с това, защото белите в окръга Форд бяха седемдесет и четири процента, а останалите чернокожи шерифи се разпореждаха в много по-черни окръзи. От годините след Гражданската война в щата Мисисипи не бе избиран черен шериф на бял окръг.
Ози бе израснал в окръг Форд и беше близък с повечето от чернокожите и с някои от белите му жители. След десегрегацията в началото на шейсетте години той завърши в първия смесен випуск на гимназията в Клантън. Искаше да играе футбол в близкия университет Оул Мис, но в отбора му имаше вече двама чернокожи. Затова блесна за кратко в Алкорн Стейт като защитник в отбора на Овните, но една контузия в коляното го върна в Клантън. Футболът му липсваше, но му доставяше удоволствие да бъде главен шериф особено по време на избори, когато получаваше повече бели гласове от другите бели кандидати. Белите хлапаци го обичаха, защото беше герой, футболна звезда, показвана по телевизията и снимана в списанията. Родителите им го уважаваха и гласуваха за него, защото бе желязно ченге, което не прави разлика между бели и черни негодници. Белите политици го подкрепяха, защото, откакто бе станал шериф, правосъдието нямаше работа в окръга Форд. Черните го обожаваха, защото бе Ози, един от тях самите.
Той пропусна вечерята и зачака в полицейското управление Хейстингс да докладва от дома на Хейли. Имаше съвсем конкретно подозрение. Били Рей Коб беше добре познат в канцеларията на шерифа. Ози знаеше, че продава наркотици, но не можеше да го спипа. Знаеше също, че Коб е подвластен на най-долни инстинкти.
Дежурният се свърза с помощник-шерифите, те се обадиха в полицейското и Ози се разпореди да открият, но още да не арестуват Били Рей Коб. Помощниците му бяха дванайсет — деветима бели и трима черни. Те пребродиха окръга да открият лъскав жълт пикап форд с флагче на Конфедерацията на задното стъкло.
Когато Хейстингс пристигна, двамата с шерифа тръгнаха за болницата. Както обикновено Хейстингс шофираше, а Ози даваше нареждания по радиостанцията. В чакалнята на втория етаж намериха целия род Хейли. Лели, чичовци, дядовци, баби, приятели и непознати се бяха скупчили в малката стая, а някои чакаха в тесния коридор. Шепот и тихи сълзи. Тоня беше в хирургията.
Карл Лий седеше на евтино канапе с найлонова тапицерия в един тъмен ъгъл, до него — Гуен, а до нея — момчетата. Втренчен в пода, той не забелязваше никого наоколо. Гуен бе положила глава на рамото му и плачеше тихо. Момчетата седяха вцепенени, с ръце върху коленете си, и току поглеждаха баща си, сякаш очакваха от него някоя утешителна дума.
Ози си проби път през групата, внимателно стискаше ръце, потупваше гърбове и шепнеше, че ще ги хване. Коленичи пред Карл Лий и Гуен.
— Как е тя? — попита.
Карл Лий не го забеляза. Гуен заплака на глас, а момчетата заподсмърчаха и забърсаха сълзите си. Той потупа Гуен по коляното и се изправи. Един от братята изведе Ози и Хейстингс от стаята в коридора, настрана от семейството. Стисна ръката на Ози и му благодари, че е дошъл.
— Как е тя? — попита Ози.
— Не е добре. Прибраха я в хирургията и сигурно ще поостане доста там. Има счупени кости и много лошо сътресение на мозъка. Жестоко са я били. Има охлузвания от въже по врата, като че са искали да я бесят.