Постоя за миг в тъмното, без дъх, сърцето му думкаше припряно, и се взираше във фосфоресциращите цифри на часовника — господи, колко го мразеше! Пронизващото му дрънчене се чуваше чак на улицата. Всяка сутрин Джейк изтръпваше от ужас, че ще му спре сърцето, когато това чудо се взривяваше. Много рядко, може би два пъти в годината, той успяваше да избута Карла от леглото с надеждата тя да го спре, преди отново да си легне. Повечето пъти обаче жена му не проявяваше никакво състрадание. Смяташе, че е лудост да се става по това време.
Часовникът стоеше на прозореца, така че Джейк трябваше да се поразмърда, за да го Спре. А станеше ли веднъж, не си позволяваше да се намушка обратно под завивките. Едно от правилата му. Преди това будилникът стоеше върху нощното шкафче и звънецът му беше регулиран на по-тихо. Карла се пресягаше и го спираше, преди Джейк изобщо да го чуе. Тогава спеше до седем-осем и проваляше целия си ден. Не успяваше да се яви в кантората в седем, друго негово правило. Сега будилникът стоеше в банята и си вършеше работата.
Джейк отиде до мивката и наплиска лицето и косата си със студена вода. Запали лампата и дъхът му спря от ужас при образа в огледалото. Правата му кестенява коса стърчеше във всички посоки, освен това се бе отдръпнала назад поне два инча през нощта. Или пък челото му бе пораснало. Очите бяха мътни, подути, с бяло в ъгълчетата. Ръбът на одеялото бе оставил ярка червена ивица през цялата лява половина на лицето. Попипа я, после я разтри и се запита дали ще изчезне. Приглади назад перчема с дясната си ръка и се зае да изучава линията на скалпа си. Беше на трийсет и две и още нямаше бял косъм, но проблемът не бе в цвета на косата. Проблемът бе в частичното оплешивяване, което Джейк бе наследил в пълна мяра и по двете линии на семейството си. Мечтаеше за гъста коса, която да избуява само на няколко пръста от веждите. Карла го успокояваше, че все още има доста коса. Но това нямаше да продължава дълго при бързината, с която оплешивяваше. Тя го убеждаваше също, че си е красив както винаги, и той й вярваше. Уверяваше го, че оттеглящата се назад линия на косата му придава по-зрял вид, което било особено важно за един млад адвокат. Вярваше и на това.
Какво обаче да сторят плешивите адвокати, които са вече старци, та дори и плешивите адвокати на средна възраст? Защо не може косата му да се върне, когато се сбръчка, бакенбардите му посивеят и започне да изглежда много зрял?
Джейк размишляваше над тези въпроси под душа. Къпеше се бързо, също така бързо се бръснеше и обличаше. В шест трябваше да бъде в Кафето — още едно правило. Запали лампата и започна да трака и блъска чекмеджета и вратички, само и само да събуди Карла. През лятото, когато тя не преподаваше в училището, това бе нещо като утринен ритуал. Хиляди пъти й бе обяснявал, че разполага с цял ден пред себе си да наваксва изгубения сън и че трябва да прекарват заедно тези първи ранни мигове. Тя изпъшкваше и се напъхваше още по-дълбоко под завивките. Вече облечен, Джейк скачаше на четири крака в леглото, целуваше я по ухото, надолу по шията и по цялото лице, докато накрая тя се обръщаше към него. Тогава той издърпваше завивките от леглото и се смееше, когато тя се свиваше на кълбо от студ и го молеше да й върне одеялата. Джейк ги стискаше и се любуваше на тъмните й, загорели и стройни, почти съвършени крака. Широката нощница, усукана около кръста й, изобщо не покриваше тялото й надолу и из главата му се щураха похотливи помисли.
Един-два пъти в месеца този ритуал излизаше извън контрол. Тя забравяше да протестира и отмятането на одеялата се извършваше съвместно. В такива утрини Джейк се събличаше мълниеносно и нарушаваше поне три от правилата си. Така бе зачената Хана.
Тази сутрин обаче не се получи. Той зави жена си, целуна я нежно и загаси лампата. Карла задиша равномерно и заспа.
Джейк отвори тихо вратата на Хана и коленичи до леглото й. Тя беше на четири години, единственото им дете и други нямаше да има. Спеше, заобиколена от кукли и сламени животинчета. Той леко я целуна по бузата. Беше красива като майка си — нейно копие по външност и маниери. И двете имаха огромни синьо-сиви очи, които, ако се наложи, можеха моментално да се разплачат. Носеха тъмните си коси по един и същ начин — подстригваха се при една и съща фризьорка, по едно и също време. Дори се обличаха еднакво.
Джейк обожаваше двете жени в своя живот. Целуна втората за довиждане и отиде в кухнята да приготви кафе за Карла. На излизане пусна Макси, кучката от неустановена порода, в задния двор, където тя се облекчи и се разлая по котката на съседката мисис Пикъл.