Келъм беше доволен, че вижда Ден. Едрият мъж стоеше начело на масата и говореше шумно, все едно той управляваше Грешката на Фори. Ден подозираше, че вероятно се опитва да сключи сделка с Ковалски за комбиниране на добив на ресурси и корабостроене.
— След като проклетите зевесета се махнаха, знаехме, че разполагаме само с няколко дни, преди да променят мнението си. — Дел Келъм потупа ръката на дъщеря си. Очевидно беше разказвал историята много пъти.
— Зет се научи по трудния начин, че не бива да им вярва.
Младата жена отметна тъмната си коса.
— Просто им кажи какво се случи, татко.
— В корабостроителницата имахме само леки кораби, без илдирийски двигатели. Знаехме, че с тях няма да се доберем до някой друг клан. Но не искахме да зарежем цялата екипировка. Знаете, че зевесетата разграбват всичко.
Около масата се надигна ропот. Келъм взе една варена царевица и я заръфа, за да се наслади на паузата. Няколко зрънца се закачиха в посивялата му брада.
— Така че решихме да приберем всичко и да го закараме до станциите за кометни разкопки в Куиперовия пояс. Глупавите зевесета въобще не се сетиха да погледнат там. Ама той наистина е огромен, нали така.
Няколко души измърмориха в знак на съгласие.
— Там имахме доста широкообхватни кораби, както и няколко илдирийски двигателя за новопроизведените съдове. Така че направихме няколко модификации и ето ни тук, на гости на клана Ковалски. — Той се обърна към един висок слаб мъж с леденосини очи, гъсти вежди и побеляла коса около плешивото теме. — Нашите приятели ни предложиха убежище, но не бива да прекаляваме с гостоприемството им. Нали, Оскар?
— Не сте… все още — отвърна Оскар Ковалски. — Но нито едно скитническо поселище няма достатъчно ресурси да се справи с толкова много бежанци.
— Ако не се договорим да установим тук нова корабостроителница, ще си тръгнем след седмица. Винаги на път. Все пак сме скитници. Ден, а къде е говорителката? Имаме нужда от нея.
— Доколкото чух, дъщеря ми е на Йон 12 и се опитва да събере клановете. Мисля, че и Ихи Окая е там. Сигурен съм, че ще измислят нещо.
— Надявам се, в името на Пътеводната звезда! — каза Оскар. — И ние сме затънали в работа.
Ден гледаше как миньорите се гощават с прясната храна. После попита:
— След като ометохте по-голяма част от товара ми, някой да разполага с нещо за търгуване? Имам достатъчно място в трюма, поне до следващата спирка.
Оскар Ковалски направи някакви изчисления наум и се обади:
— Кажи от какви метали имаш нужда и ще те натоварим догоре.
Келъм се усмихна на издъвкания кочан в чинията си.
— По дяволите, имаме дори товар екти от кометните добиви. Ден, искаш ли да го закараш на илдирийците? Нали си възстановил търговията с тях?
— Да. С Кейлъб Тамблин уредихме нещата лично с мага-император. Ако ми дадеш екти, ще ги закарам направо на Илдира. По-добре, отколкото да ги продаваме на Голямата гъска. — Презрителният прякор на Ханзата беше твърде мек, за да опише истинските чувства на Ден.
— Гледай да вземеш добра цена. Кланът ми ще има нужда от капитал за новите операции, където и да са те. Хич не ми се иска да правя отново корабостроителница от нищото. Първия път беше дяволски трудно.
Ден внезапно се сети за нещо.
— По време на пътуванията си чух нещо интересно. Какво ще кажеш да се завърнеш към небесното миньорство? — И им обясни, че облаците на Голген отново са безопасни за събиране на екти.
Келъм удари с ръка по масата.
— По дяволите, чудесна идея! Все още пазим екипировката в кометните облаци на Оскивъл. Два облачни комбайна, които не сме ползвали след ултиматума на хидрогите. Знаех си, че все някога ще се върнем по старите пътища. Ах, небесното миньорство! Чуваш ли, Зет? Кланът Келъм се връща в бизнеса с екти! — Той се ухили на дъщеря си. — Още утре тръгваме към Голген, скъпа. — И се потупа по корема. — Само храната да се смели.
8.
Осира’х
Срещата между мага-император и пратеника на хидрогите беше плод на дълговековно планиране. Осира’х не очакваше, че владетелят на Илдирийската империя ще е толкова безпомощен и отчаян. „Преговорите“ всъщност бяха едностранни. Какво беше пропуснала? Нима той нямаше план? Не можеше да няма!
През кристалния купол на тавана се виждаше армадата бойни кълба, която я беше докарала от дълбините на Кронха 3. Осира’х беше накарала хидрогите да погледнат в съзнанието й и ги беше убедила да дойдат тук. Те бяха извлекли цялата информация от мозъка й> но не бяха заинтересовани да я разберат.