Генералът се усмихна уморено.
— Въпреки ужасяващата цена това е победа. ЗВС са в тежко положение, но хидрогите са победени и може би унищожени. — Той поклати глава. — Кой би помислил, че илдирийците ще направят такова нещо? И трябва да призная, че дължим благодарност на скитниците. Опитваме да разберем как работи тайното им оръжие, за да можем да го възпроизведем.
— Ако хидрогите са унищожени, няма да имаме нужда от оръжието им — отбеляза Базил. — То очевидно не може да се използва по други цели.
— А тези огромни дървесни кораби от Терок? — започна Сарейн със странно горчив глас. — Изненадана съм, че народът ми реши да помогне на Земята, след като ние не направихме нищо при предишните атаки на хидрогите.
— Същото може да се каже и за скитниците. — Каин сякаш се наслаждаваше на това.
Базил ги погледна и каза сухо:
— Сега не трябва да се занимаваме с дребни дрязги. Трябва да действаме бързо. Цялото население е в шок. По улиците ще настане хаос и анархия. Не бива да го позволяваме. Ще са необходими сериозни мерки, за да удържим ситуацията под контрол.
— По време на последната си среща установихме приоритетите — каза Каин. — Вече сме готови за следващата стъпка.
— През следващите седмици ще трябва да направим точна преценка на щетите и да вземем мерки — но искам пълна конфиденциалност. — Базил погледна многозначително Ланиан и Каин. — Населението не бива да разбере колко лошо сме ударени.
Те кимнаха и Базил бе доволен да види пълното им съгласие. Ако всички го бяха подкрепяли напълно, можеше да ги преведе невредими през цялата криза.
— Ще съберем ресурси от колониите. Ще са нужни много усилия, за да построим нови бойни кораби, да възстановим търговията и връзките между планетите. Усилията ще са много по-тежки от направените през последните години.
На думи изглеждаше лесно, но председателят знаеше, че това означава високи данъци и тежки времена. А Питър, Естара и Даниъл бяха изчезнали. Той присви очи и се обърна към Сарейн.
— Сигурна ли си, че не знаеш къде са отишли сестра ти и кралят? Минаха дни! Имаме нужда от силна личност, която да окуражи хората и да възстанови контакта с колониите. — Може би щеше да му се наложи да прибегне до неочакваната алтернатива.
— Аз… не знам къде са, Базил. За последно говорих с Естара след пира в чест на Даниъл, беше в градината, която ти унищожи. — Не успя да скрие горчивината си. — Както знаеш, я пазеха много сериозно — за нейна собствена безопасност.
Базил се намръщи. Това сарказъм ли беше? Отгоре на всичко наред с другите беди в нощта на атаката беше изчезнал и хидрогският кораб. Той беше натоварил Каин с разследването, но през последните дни заместникът имаше други приоритети.
Един от секретарите почука на вратата.
— Зеленият жрец иска да ви види, господин председател.
— Пусни го. Може би има новини. Време беше да започне да ми докладва.
Натон влезе гордо. Погледна ярката светлина на сутрешното слънце, която влизаше през широките прозорци, и се обърна към председателя.
— Какво има? — попита нетърпеливо Базил.
— Помолиха ме да ви предам съобщение от крал Питър и кралица Естара.
Базил скочи.
— Къде са те? Настоявам незабавно да се върнат в Двореца на шепота.
— Кралят и кралицата се преместиха на Терок. Там ще създадат човешка конфедерация и ще установят ново управление.
Председателят се засмя сухо.
— Това е абсурдно! Още повече във времена, в които трябва да се обединим!
— Обединяваме се, господин председател. Само че без вас. — Натон само предаваше съобщението, без емоции. — Терокците се съгласиха да се включат в новата конфедерация. Зелените жреци в бившите колонии предадоха съобщението на жителите им. В момента избират представители.
— Как така бившите? Те все още…
Натон го прекъсна.
— Шестдесет и три изоставени свята скъсаха Ханзейската харта и се присъединиха към конфедерацията.
— Но това е обявяване на война! — извика Ланиан.
— Това е нормален и законен отговор. След започването на хидрогската война Теранският ханзейски съюз ги заряза и спря да им праща храна и медикаменти. Изтеглихте контингентите на Земните въоръжени сили. С други думи, Ханзата не изпълни задълженията си и наруши хартата. Сега колониите правят всичко необходимо, за да оцелеят.
— Те са ханзейски колонии! — настоя Базил.
— Бивши. Представители на петнадесетте скитнически клана също се включиха. Сигурни сме, че говорителката ще се съгласи, че подобна конфедерация е в най-добрите интереси на човечеството. Скитниците доставят екти и храна на колониите като знак на добра воля, въпреки че още отказват да търгуват с Ханзата.