— Господарю, готов съм да защитя Илдира. Само дайте нареждане.
„Няма да се предадем и да очакваме търпеливо смъртта си“. Оръжията на Слънчевия флот не можеха да се мерят с бойните кълба, но щяха да нанесат много щети. „Сигурно хидрогите го разбират“.
— Адаре, така само ще предизвикаме клане. Аз ще се оправя. Отдалечи малко бойните си лайнери, но стой нащрек. Всеки момент очаквам да дойде техният пратеник. Бойните кълба са тук по моя молба.
Думите му звучаха невероятно. Ако Джора’х се провалеше, империята щеше да загине. Костите му нямаше да почиват при тези на предците му в костницата под Призматичния палат, а духът му нямаше да намери пътя към Извора на светлината.
Зан’нх отстъпи, макар видимо да се колебаеше. Куриерът прибра комуникатора, поклони се и излезе от залата. Личеше му, че е изплашен.
Малката Осира’х стоеше на стъпалата в основата на подиума и зяпаше тавана. Цветните светлинки се движеха по кристалната повърхност и сякаш се подчиняваха на телепатичната й дарба.
— Пратеникът пристига.
— Ти ли ги накара? — Джора’х така и не бе успял да я разпита. — Можеш ли да ги контролираш?
Момичето му отвърна с една от загадъчните си усмивки.
— Хидрогите предпочетоха да повярват, че идват по собствена воля. Но мисля, че грешат. Сега ги разбирам по-добре и те също ме разбират. Могат да четат мислите ми, но не им е лесно.
Изглеждаше изтощена, но в очите й играеха странни пламъчета. Лицето й изглеждаше детско и невинно, докато не я погледнеш по-отблизо. Срещата и контактът с хидрогите спокойно можеше да са нанесли непоправими щети на душата й.
Джора’х искаше да е също толкова силен.
— Готов съм да го приема. Можеш ли да ми помогнеш?
Тя отправи поглед в далечината.
— Пратеникът ще говори с теб и ти с него. Аз ще възприемам мислите му и ще произнасям думите. — На устните й се появи странна усмивка. — Няма да му оставя избор. Като станах мост между нашите раси, аз се превърнах в проводник. Проникнах в умовете им и разтворих моя за тях. Накарах ги да дойдат. Наполовина със сила и наполовина с… убеждение. Но не мога да ги принудя да се съгласят.
— Това е моята задача.
Дългата върволица императори, които бяха работили за това събитие, не го бяха подготвили достатъчно добре. Нямаше разменна монета за преговорите. Джора’х се притесняваше какво ли ще трябва да обещае, за да сключи мир.
Внезапно момичето потръпна, сякаш по тялото му премина вълна от болка.
— Трябваше да покажа на пратеника път през двореца. Иначе възнамеряваше да разбие кристалния купол. Хидрогите са доста нетърпеливи по отношение на препятствията.
Джора’х усети обезпокоителното присъствие и се покатери на какавидения трон. Не искаше да изглежда слаб.
През голямата арка се появи капсула, която поддържаше високо налягане. Течният метал вътре започна да придобива хуманоидна форма. Хидрогът все едно беше облечен в някакъв скафандър с джобове и закопчалки. Имаше дълга коса и човешко лице, но цветът му беше сребрист. Явно беше приел образа на някоя от предишните им жертви.
Гласът на пратеника беше боботещ, сякаш съществото използваше въздушните молекули, за да излъчва звукови вълни.
— Пристигнахме. Желаете ли да ви унищожим? — Ако се съдеше по тона, това бе нормален въпрос, а не заплаха.
Императорът запази спокойствие, но усещаше, че събитията го притискат, и трескаво търсеше изход.
— Повиках ви тук, за да обсъдим мира между нас.
— Нямаме полза от мир с илдирийците. — Джора’х с притеснение наблюдаваше как устните на Осира’х мърдат в синхрон със съществото, сякаш двамата бяха неразривно свързани. — Нашата война беше срещу верданите. Сега се бием срещу предателите фероуи. Научихме и че венталите са се завърнали. Вие сте просто дребна пречка.
„Хидрогите трупат врагове толкова лесно, колкото престолонаследникът си намира любовници“.
— Знаем, че фероуите са ви нанесли сериозни поражения.
— Техните щети са още по-големи. А илдирийците ще бъдат унищожени, ако продължат да ни се пречкат. — Тонът на пратеника беше абсолютно категоричен.
— Напомням ви, че имаме договор, отпреди хилядолетия. Договор, за който явно сте забравили. — Джора’х си помисли за безжалостните атаки над илдирийските отломъчни колонии. Действията на хидрогите бяха необясними.
— Съгласихме се на тази среща само заради стария ни съюз. Но кликиските роботи вече не говорят от ваше име.
— Сега от наше име говори Осира’х. Искам да обсъдим условията. — Момичето вдигна очи, сякаш очакваше от мага-император незабавно решение. Де да можеше да е толкова просто!
— Няма какво да ни предложите — избумтя гласът.