Времето на близнаците

Пагубната мъгла изчезна и на нейно място остана сладкото ухание на красивите цветя, които се виеха сред коренищата на валените. Мракът в гората се стопи, слънцето сипеше ярката си светлина върху полюшващите се клони. И докато лъчите докосваха листата на дърветата, омайният въздух се изпълни с песните на птиците.

Спокойна е гората, спокойни са убежищата й
                                        прекрасни,
където нестареещи растем, с дървета винаги зелени.
Узрелият плод никога не гние, потоците текат
                                прозрачни и безшумни,
като стъкло, като сърце, подскачащо от радост
                                в този дълъг ден.

Под тези клони всякакви желания притихват,
навън остават птичи песни и мисли за любов,
навън остават вълнения предишни и нежелани
                                спомени,
спокойна е гората, спокойни са убежищата й
                                прекрасни.

И светлина след светлина, като отхвърляне на мрака,
под тези клони няма сенки, защото сенките
                                са забранени.
Във светлина и топлина, и свежи листи,
растем и остаряваме; и клоните не са
                        вечно зелени.

Тук тихо е, където музиката се превръща в тишина.
В мечтания край на света, където яснотата
изпълва наште сетива, след дълго чакане съзираме
плода узрял, непадащ никога, потоците —
                        прозрачни и безшумни.

Пресъхват тук сълзите върху нашите лица или
                                те стихват,
спокойни сме като поток в страна блажена;
отваря пътникът вратата и към светлината се отправя
и лек е пътят като въздуха, като сърце, почиващо
                                в безкраен ден.

Спокойна е гората, спокойни са убежищата й
                                прекрасни,
където нестареещи растем, с дървета винаги зелени.
Узрелият плод никога не гние, потоците текат
                                прозрачни и безшумни,
като въздух и като сърце, подскачащо от радост
                                в този дълъг ден.

Очите на Карамон се наляха със сълзи. Красотата на песента прониза сърцето му като нож. Имаше надежда! Вътре в гората щеше да намери отговор на всичките си въпроси! Щеше да получи помощта, която търсеше.

— Карамон! — Тасълхоф подскачаше нагоре-надолу от радост. — Това е прекрасно! Как го направи? Чуваш ли птиците? Хайде да тръгваме! Бързо.

— Кризания… — каза Карамон и тръгна обратно. — Ще трябва да й направим носилка. Ще се нуждая от помощта ти… — Но той не успя да завърши изречението си и вместо това се вторачи смаяно в две фигури в бели одежди, които изплуваха от златистата дъбрава. Белите им качулки бяха дръпнати ниско над главите и затова лицата им не се виждаха. Двете същества му се поклониха важно и след това тръгнаха към полянката, където лейди Кризания спеше мъртвешкия си сън. Те вдигнаха неподвижното й тяло и го понесоха нежно към мястото, където стоеше Карамон. Когато стигнаха края на гората, фигурите се спряха, завъртяха закачулените си глави и го погледнаха в очакване.

— Мисля, че искат ти да тръгнеш пръв, Карамон — каза Тас оживено. — Хайде, тръгвай, а аз ще се погрижа за Бупу.

Блатното джудже остана да стои в средата на поляната, гледайки гората с дълбоко недоверие. Карамон на свой ред бе изпълнен с подозрения, докато наблюдаваше фигурите с белите одежди.

— Кои сте вие? — попита той.

Те не отговориха. Просто стояха в очакване.

— На кой му пука кои са те! — каза Тас и грабвайки Бупу нетърпеливо, я помъкна след себе си. И както винаги торбата на блатното джудже заподскача подир него.

Карамон се намръщи.

— Ти върви пръв. — Той махна с ръка към белите фигури, но те нито продумаха, нито помръднаха.

— Защо е нужно да влизам в тази гора? — Карамон отстъпи крачка назад. — Хайде — той им махна отново с ръка, — отнесете я в Кулата. Вие можете да й помогнете. Аз не ви трябвам за нищо…

Фигурите оставиха тези думи без отговор, но една от тях вдигна ръка и посочи нещо.

— Хай, Карамон — подкани го Тас. — Виж, той сякаш ни приканва!

„Те няма да ни безпокоят, братко… Ние бяхме поканени!“ Това бяха думи на Рейстлин, изречени преди седем години.