От онази вечер, когато бе срещнала Рейстлин в дома на Астинус, Кризания не бе успяла да го прогони от мислите си. Тя бе очаквала с нетърпение да посети Кулата през тази нощ. С нетърпение и със страх. Жрицата разказа всичко на Елистан за разговора си с Рейстлин, всичко, с изключение на „магията“, която й беше дал. Някак си не намери смелост да сподели с него, че той я беше докоснал, че… Не, не можеше да спомене за това.
Елистан и без това беше достатъчно разстроен. Той познаваше Рейстлин. Беше срещнал този млад мъж преди много време. Магът беше сред онези, които бяха освободили свещеника от затвора Сгантилия в Пакс Таркас. Подобно на всички останали Елистан никога не бе харесвал Рейстлин, нито му имаше вяра. Затова и никак не се изненада, когато научи, че младият маг е облякъл черните одежди. Не се изненада и когато чу предупреждението на Кризания, изпратено й от Паладин. Изненада го обаче, реакцията на Кризания след срещата й с Рейстлин. Към изненадата му се прибави и тревога, когато разбра, че жрицата е поканена да посети Кулата — мястото, където сега биеше сърцето на злото в този свят. Елистан щеше да й забрани да отиде, ако не беше заветът на боговете за свободата на волята.
Той сподели с Кризания мислите си и тя го изслуша почтително. И все пак потегли към Кулата, подмамена от съблазън, която не разбираше, макар да бе казала на Елистан, че прави това, „за да спаси света“.
— Светът не е застрашен от нищо — беше й отвърнал той мрачно.
Но Кризания не го послуша.
— Заповядайте вътре — рече Рейстлин. — Една чаша вино ще ви помогне да прогоните лошите спомени за преживяното. — Той я изучаваше внимателно. — Вие сте много смела, Преподобна дъще — каза магът и тя не долови никакъв сарказъм в гласа му. — Малцина имат силата да надмогнат ужаса на тази гора.
След това той се отдръпна от нея и Кризания мислено му благодари за това. Почувства, че се изчервява при поканата му.
— Стойте близо до мен — предупреди я той, тръгвайки напред и тя чу лекото шумолене на черната мантия около глезените му. — Не се отдалечавайте от светлината на жезъла ми.
Кризания се подчини на заповедта му и докато вървеше близо до него, забеляза как белите й одежди греят със сиянието на сребърна луна под светлината на жезъла му в рязък контраст със странната топлина, която той сипеше върху черната мантия на Рейстлин, ушита от меко кадифе.
Магът я преведе през страховитата порта. Тя се взираше с любопитство, припомняйки си страшната история за злия магьосник, който се хвърлил върху нея, проклинайки я в предсмъртния си миг. Наоколо се носеше шепот и нестройно бърборене. Неведнъж тези звуци я накараха да се извърне. Студени пръсти докосваха шията й, ледени длани полягаха върху ръцете й. Неведнъж забеляза движение с крайчеца на окото си, но когато се обърнеше, там нямаше нищо. От земята се издигаше неприятна мъгла, пропита с отвратителна миризма на разложение, която извикваше болка в костите й. В един момент Кризания погледна бързо назад, треперейки неудържимо и когато видя в нея да се взират две безтелесни очи, избърза крачка напред и улови тънката ръка на Рейстлин.
Той я погледна с любопитство, примесено с лека насмешка и тя се изчерви отново.
— Не се страхувайте — каза магът просто. — Аз съм господарят тук. Няма да допусна да ви се случи нищо.
— Аз… не се страхувам — отвърна тя, макар да знаеше, че той усеща треперенето на тялото й. — Просто… внимавах да не се препъна, това е всичко.
— Извинете ме, Преподобна дъще — каза Рейстлин и този път тя не беше сигурна дали в гласа му има сарказъм или не. Сетне той спря. — Беше неучтиво от моя страна да ви оставя да вървите сама в това непознато място, без да ви предложа помощта си. По-лесно ли ви е сега?
— Да, много — отвърна Кризания и отново почувства по лицето й да избива силна руменина под погледа на тези странни очи.
Той не каза нищо, а просто се усмихна. Тя наведе очи, неспособна да посрещне погледа му и после те тръгнаха отново. Кризания се упрекна за всичките си страхове по време на пътуването й към Кулата, но въпреки това не пусна ръката на мага. Нито един от тях не заговори отново, преди да стигнат вратата на самата Кула. Тя беше направена от обикновено дърво, а от външната й страна бяха гравирани руни. Рейстлин не продума нищо, нито пък Кризания забеляза да прави някакво движение, но когато я наближиха, портата бавно се отвори. Отвътре се разля светлина и тя толкова се зарадва на меката, гостоприемна топлина, че забеляза очерталия се там силует едва миг по-късно.