Когато видя тази фигура, жрицата спря и отстъпи уплашено назад.
Рейстлин докосна ръката й с тънките си горещи пръсти.
— Това е само моят чирак, Преподобна дъще — каза той. — Даламар е от плът и кръв и обитава света на живите — поне за момента.
Кризания не разбра последната забележка, нито й обърна много внимание, но долови прикрития смях в гласа на Рейстлин. Беше твърде озадачена от факта, че на това място живеят и живи същества. „Колко съм била глупава! — сгълча се тя мислено. Бях го нарисувала във въображението си като истинско чудовище! А той е просто човек, нищо повече. Човешко същество от плът и кръв.“ Тази мисъл й донесе облекчение и я накара да се отпусне. И когато премина през вратата, сякаш почти бе дошла на себе си. Тя протегна ръка към младия чирак, както би я подала на някой млад църковен служител.
— Моят чирак, Даламар — каза Рейстлин, махвайки към него с ръка. — Лейди Кризания, Преподобната дъщеря на Паладин.
— Лейди Кризания — каза чиракът с подобаваща официалност, поднасяйки ръката й към устните си с лек поклон. След това той вдигна глава и черната качулка, която забулваше лицето му, падна назад.
— Елф! — ахна Кризания. Ръката й остана в неговата. — Но това е невъзможно — поде тя объркано. — Не е възможно да служите на злото…
— Аз съм тъмен елф, Преподобна дъще — отбеляза чиракът и тя долови горчивина в гласа му. — Или поне така ме наричат хората от моя народ.
— Простете. Не исках да… — промълви Кризания смутено, но после се запъна. Беше навела очи и не знаеше накъде да погледне. Долавяше присмеха на Рейстлин почти осезателно. За пореден път бе изгубила равновесието си в негово присъствие. Жрицата гневно дръпна ръката си от хладната длан на чирака и пусна ръката на Рейстлин.
— Преподобната дъщеря е имала уморително пътуване, Даламар — каза Рейстлин. — Моля те да я съпроводиш до кабинета ми и да й предложиш чаша вино. — С ваше разрешение, лейди Кризания — магът й се поклони, — но има още някои неща, които изискват вниманието ми… Даламар, погрижи се дамата да получи всичко, от което има нужда.
— Разбира се, шалафи — отвърна почтително Даламар.
Кризания не каза нищо при излизането на Рейстлин. Изведнъж я бе обзело чувство на облекчение и вцепеняващо изтощение. „Сигурно така се чувства един войн, след като се е бил за живота си срещу опитен противник“, помисли си тя, докато следваше елфа по една тясна виеща се стълба.
Кабинетът на Рейстлин далеч не беше онова, което бе очаквала да види.
„А какво бях очаквала“, запита се тя. Определено не и такава приятна стая, препълнена с необикновени и пленяващи въображението книги. Мебелите бяха изискани и удобни. В огнището гореше огън, който изпълваше стаята с толкова приятна топлина след студа по време на пътуването й към Кулата! Виното, което й наля Даламар, беше превъзходно. Топлината на огъня сякаш се стичаше в кръвта й при всяка следваща глътка.
Чиракът донесе отнякъде малка масичка с красива дърворезба и я постави до дясната й ръка. На нея сложи купа с някакъв плод и един приятно ухаещ, все още топъл хляб.
— Какъв е този плод? — попита Кризания и взе едно парче от него, разглеждайки го учудено. — Никога не съм виждала такова нещо.
— Наистина, Преподобна дъще — отвърна Даламар усмихнато. Кризания забеляза, че за разлика от Рейстлин усмивката на младия чирак се отразяваше в очите му. — Този плод беше доставен на шалафи от остров Митас.
— Митас? — повтори Кризания смаяно. — Но това е на другия край на света! Там живеят минотаври. Те не допускат никого в царството си! Кой го е донесъл?
Изведнъж през ума й прелетя ужасяващото видение на слугата, призован тук да донесе тези деликатеси на господаря на Кулата. Сетне Кризания побърза да върне плода в купата.
— Опитайте го, лейди Кризания — рече Даламар без нотка на присмех в гласа си. — Ще се убедите колко е вкусен. Здравето на шалафи е доста крехко. Той не вкусва почти нищо друго, освен този плод, хляб и вино.
Кризания почувства страхът й да я напуска.
— Да — прошепна тя, поглеждайки неволно към вратата. — Той е ужасно слаб. И тази страшна кашлица… — Гласът й беше тих и изпълнен със съчувствие.
— Кашлица? О, да — каза Даламар спокойно, — неговата… кашлица.
Той не продължи и макар това да й се стори странно, тя скоро го забрави, докато разглеждаше стаята.
Чиракът остана в кабинета още малко, за да види дали тя се нуждае от нещо друго. Кризания обаче, не каза нищо и той й се поклони.