По инерция продължиха да крачат по паважа, докато един преминаващ автомобил изрева с клаксона и ги пропъди на тротоара, като ги обля с мръсна вода.
— Аз пък си мислех, че си на осемнайсет — каза Виктор.
— К’о-к’о? — с противен глас попита Бол-Кунац и Виктор облекчено се засмя. Все пак си беше момче, обикновен, нормален вундеркинд, който е прочел от кора до кора Гейбър, Зурзмансор, Фром и може би дори е успял да се справи с Шпенглер.
— Като малък имах приятел — каза Виктор, — който си науми да прочете Хегел в оригинал и успя да го прочете, но стана шизофреник. На твоите години сигурно знаеш какво е шизофреник.
— Да, зная — каза Бол-Кунац.
— И не се ли страхуваш?
— Не.
Стигнаха до хотела и Виктор предложи:
— Защо не дойдеш при мен да се изсушиш?
— Благодаря ви. Тъкмо се канех да поискам разрешение да вляза. Първо, длъжен съм да ви кажа още нещо и, второ, трябва да се обадя по телефона. Може ли?
Виктор позволи. Минаха през въртящата се врата покрай портиера, който свали пред Виктор фуражката си, край разкошните статуи с електрическите свещи в абсолютно празното преддверие, пропито с ресторантски миризми, и Виктор усети обичайното въодушевление, като предварително изпита удоволствието от настъпващата вечер, когато може да пие и да дрънка безотговорно, и да избута с лакът за утре всичко, което досадно го притисна днес; удоволствието от предстоящата среща с Юл Голем и доктор Р. Квадрига; а може би щеше да се запознае с още някой и може би нещо щеше да се случи — сбиване или някоя друга драма — и ще си поръчам днес миноги4 и нека всичко да бъде добре, а с последния автобус ще отида при Диана.
Докато Виктор вземаше ключа от администратора, зад гърба му се водеше разговор. Бол-Кунац разговаряше с портиера. „Ти защо се намъкна тука?“ — съскаше портиерът. „Трябва да разговарям с господин Банев.“ „Ще ти дам аз на тебе един разговор с господин Банев — съскаше портиерът. — Шляеш се по ресторантите…“ „Трябва да разговарям с господин Банев — повтори Бол-Кунац. — Ресторантът не ме интересува.“ „Хлапе такова, остана и ресторантът да те интересува… Ей-сега ще те изхвърля оттук…“ Виктор взе ключа и се обърна.
— Ъъъ… — каза той. Пак забрави името на портиера. — Момчето е с мен, всичко е наред.
Портиерът нищо не отговори. На лицето му беше изписано недоволство.
Качиха се в стаята. Виктор с наслада захвърли наметалото и се наведе да развърже прогизналите си обувки. Кръвта нахлу в главата му и той я усети как болезнено започна да пулсира на редки тласъци там, където беше отокът, кръгъл и тежък като оловна топка. Веднага се изправи и подпрян на касата на вратата, взе да смъква обувката си, като настъпи петата й с носа на другата. Бол-Кунац стоеше наблизо, от него капеше вода.
— Събличай се — каза Виктор. — Сложи всичко на радиатора, ей-сега ще ти дам хавлиена кърпа.
— Може ли да се обадя по телефона? — каза Бол-Кунац, без да се помръдне.
— Давай.
Виктор смъкна и другата обувка и с мокрите чорапи се запъти към банята. Докато се събличаше, чу момчето тихо да разговаря — спокойно и неразбираемо. Само веднъж то ясно и високо каза: „Не зная.“ Виктор се изтри с кърпата, облече халата, намери чиста хавлия и влезе в стаята.
— Ето и за тебе — каза той и тогава видя, че не е имало смисъл. Бол-Кунац продължаваше да стои до вратата и от него все така капеше вода.
— Ще настинеш — каза Виктор.
— Не, не се безпокойте, благодаря ви. Няма да настина. Бих искал само да изясним с вас един въпрос. Ирма нищо ли не ви каза?
Виктор хвърли хавлията на дивана, клекна пред бара и извади бутилка и чаша. Наля в чашата един пръст джин и добави малко вода.
— Тя не ви ли предаде нашата покана?
— Не, никаква покана не ми е предавала. На, пийни!
— Благодаря ви, няма нужда. Щом тя не ви е казала, аз ще ви предам поканата. Ние бихме искали да се срещнем с вас, господин Банев.
— Кои сте тези „вие“?
— Гимназистите. Вижте, чели сме вашите книги и бихме искали да ви зададем няколко въпроса.
— Хм — усъмни се Виктор. — Сигурен ли си, че на всички ще им бъде интересно?
— Според мен — да.
— Все пак аз не пиша за гимназисти — напомни Виктор.
4
Минога — примитивно гръбначно животно (Petromyzones) от класа кръглоусти, твърде близко до рибите. Речната минога се смята за деликатес. — Б.пр.