Джайлс и Хари извикаха от радост, когато мистър Бартън не само обяви, че Дийкинс е отличникът на годината, но и добави:
— Тази сутрин получих телеграма от ректора на Бейлиъл Колидж в Оксфорд, че Дийкинс е награден със стипендия по класическа филология. Трябва да добавя — продължи мистър Бартън, — че той е първият, получил това отличие в четиристотингодишната история на училището.
Джайлс и Хари скочиха на крака, докато длъгнестото, високо метър осемдесет и пет момче с кръгли очила и костюм, който висеше на него като на закачалка, бавно се качваше на сцената. Мистър Дийкинс също искаше да скочи и да снима как синът му получава наградата си от мистър Чърчил, но не го направи от опасение, че ще го изгледат накриво.
Хари получи наградата по английски, както и училищната награда по литературно четене.
— Никога няма да забравим и ролята му на Ромео — добави директорът. — Да се надяваме, че Хари ще е сред онези, които идната седмица ще получат телеграма с предложение за място в Оксфорд.
Докато връчваше наградата на Хари, мистър Чърчил прошепна:
— Никога не съм учил в университет. Иска ми се да бях. Да се надяваме, че ще получиш тази телеграма, Клифтън. Успех.
— Благодаря, сър — отвърна Хари.
Но най-големите овации този ден бяха запазени за Джайлс Барингтън, когато се качи на сцената да получи наградата на директора като капитан на училището и на отбора по крикет. За изненада на почетния гост, председателят на настоятелите скочи от мястото си и се ръкува с Джайлс, преди той да стигне до мистър Чърчил.
— Това е внук ми, сър — обясни сър Уолтър, без да крие гордостта си.
Чърчил се усмихна, стисна ръката на Джайлс и го погледна.
— Служи на страната си със същото отличие и достойнство, с които си служил и на училището си.
Това беше моментът, в който Джайлс разбра с пълна увереност какво ще направи, ако Великобритания влезе във война.
След като церемонията приключи, момчетата, родителите и учителите станаха на крака и запяха Carmen Bristoliense.
Sit clarior, sit dignior, quotquot labuntur menses:
Sit primus nobis hic decor, Sumus Bristolienses.13
След като отзвуча и последният тон, директорът поведе почетния гост към изхода. Минути по-късно всички останали излязоха на поляната под следобедното слънце за чаша чай. Три момчета се радваха особено много на вниманието на доброжелатели, както и на ято сестри, които смятаха Джайлс за „много сладък“.
— Това е най-гордият ден в живота ми — каза майката на Хари, докато прегръщаше сина си.
— Зная какво изпитвате, мисис Клифтън — рече Стария Джак, докато се ръкуваше с Хари. — Иска ми се мис Мънди да бе доживяла да те види днес, защото не се съмнявам, че това щеше да е най-щастливият ден и за нея.
Мистър Холкомби стоеше настрана и чакаше търпеливо реда си да го поздрави. Хари го представи на капитан Тарант, без да има представа, че двамата са стари приятели.
Когато оркестърът спря да свири и величията си заминаха, Джайлс, Хари и Дийкинс останаха сами на тревата и си припомняха неща от времето, когато все още бяха ученици.
43.
В четвъртък следобед един от малките ученици донесе телеграма на Хари. Джайлс и Дийкинс търпеливо го зачакаха да я отвори, но вместо това той подаде малкия кафяв плик на Джайлс.
— Пак бяга от отговорност — коментира Джайлс, докато отваряше плика.
Не успя да скрие изненадата, когато прочете съобщението.
— Не си успял! — каза потресено.
Хари се свлече в стола си.
— Да спечелиш почетна стипендия. Обаче — добави Джайлс и зачете на глас: — „За нас е удоволствие да ви предложим стипендия за Брейсъноус Колидж, Оксфорд. Поздравления. Очаквайте подробности в близките дни. У. Т. С. Сталибрас, директор.“ Никак не е зле, но явно не си от класата на Дийкинс.
— А ти в коя класа си? — отвърна Хари и моментално съжали за думите си.
— Един отличник, един стипендист…
— Стипендиант — поправи го Дийкинс.
— И един редови студент — каза Джайлс, без да му обръща внимание. — Звучи добре.
Същия ден в Бристолската гимназия пристигнаха още единайсет телеграми, но нито една от тях не бе адресирана до Джайлс.
13
Нека месеците бъдат светли и достойни, колкото и да са тежки, награда първа да ни бъде туй, че бристолски сме гимназисти. — Б.пр.