— Тогава защо показанията ти не бяха представени като доказателство в процеса срещу Танкок? — попита сър Уолтър.
— Защото повече не видях Блейкмор. А когато отидох в участъка, ми казаха, че той вече не разследва случая. Заместникът му пък отказа да ме приеме.
— Аз се погрижих Блейкмор да бъде отстранен от случая — каза сър Уолтър. — Проклетникът беше толкова добър в обвинението, че Хюго е дал парите на Танкок, че нямаше да има разследване на историята с Клифтън.
Стария Джак премълча.
— Нека повече да не говорим за това — рече сър Уолтър. — Знаеш, че синът ми съвсем не е идеален, но отказвам да повярвам…
— Или може би не искаш да повярваш — поправи го Стария Джак.
— Джак, на чия страна си?
— На страната на справедливостта. На която беше и ти, когато се запознахме.
— И все още съм — каза сър Уолтър, но после се умълча. — Искам да ми обещаеш нещо, Джак — каза след малко. — Ако някога научиш за Хюго нещо, което според теб би накърнило репутацията на фамилията, да ми кажеш без колебание.
— Имаш думата ми.
— И ти имаш моята, стари приятелю, че няма да се поколебая да предам Хюго на полицията, ако дори за момент си помисля, че е нарушил закона.
— Да се надяваме, че няма да се появи нищо друго, което да доведе до подобно решение — каза Стария Джак.
— Напълно съм съгласен, приятелю. Да поговорим за по-приятни неща. Има ли нещо, от което се нуждаеш? Бих могъл…
— Имаш ли някакви стари дрехи, които не са ти необходими?
Сър Уолтър повдигна вежда.
— Мога ли да попитам защо?
— Не, не можеш — отвърна Стария Джак. — Просто трябва да посетя един джентълмен и се налага да съм облечен подобаващо.
През годините Стария Джак беше толкова отслабнал, че дрехите на сър Уолтър му висяха като парцали на плашило. Освен това, подобно на плашило, той беше по-висок от стария си приятел и се наложи да отпусне крачолите на панталоните, но дори тогава те едва стигаха до глезените му. Въпреки това той смяташе, че туидовият костюм, карираната риза и вратовръзката на райета ще свършат работа за тази среща.
Когато Стария Джак излезе за първи път от години от района на пристанището, неколцина познати му лица се обърнаха, за да погледнат за втори път елегантно облечения непознат.
Когато в четири следобед училищният звънец иззвъня, Стария Джак отстъпи в сенките, докато шумните деца се изсипаха през портала на „Мериууд“, подобно на бягащи затворници.
Мисис Клифтън чакаше вече десет минути и когато видя майка си, Хари с неохота й позволи да го хване за ръка. Страшно добре изглеждаща жена, помисли си Стария Джак, докато гледаше как двамата се отдалечават. Както винаги, Хари подскачаше, не спираше да бърбори и буквално преливаше от енергия, досущ като „Ракета“ на Стивънсън9.
Стария Джак ги изчака да изчезнат от поглед, пресече улицата и влезе в училищния двор. Ако беше облечен със старите си дрехи, някой щеше да го спре и да го отпрати много преди да стигне до входа. Огледа коридора и забеляза учител, който вървеше към него.
— Извинете, че ви безпокоя, но търся мистър Холкомби — каза Стария Джак.
— Третата врата отляво — отвърна мъжът и посочи по коридора.
Стария Джак спря пред вратата на мистър Холкомби и почука.
— Влез.
Стария Джак отвори вратата и се озова пред млад мъж с дълга черна роба, покрита с прах от тебешир. Седеше на масата пред редиците празни чинове и проверяваше тетрадки.
— Извинете, че ви безпокоя — рече Стария Джак. — Търся мистър Холкомби.
— Значи търсенето ви приключи — отвърна учителят и остави писалката.
— Името ми е Тар — каза Стария Джак, като пристъпи напред. — Приятелите обаче ме наричат Джак.
Лицето на Холкомби грейна.
— Обзалагам се, че вие сте човекът, при когото Хари Клифтън ходи на гости повечето сутрини.
— Боя се, че да — призна Стария Джак. — Извинявам се.
— Не е нужно — отвърна Холкомби. — Иска ми се само и аз да имах такова влияние върху него, каквото имате вие.
— Именно затова дойдох при вас, мистър Холкомби. Убеден съм, че Хари е изключително дете и че трябва да му се даде всяка възможност да извлече най-доброто от дарбите си.
— Напълно споделям мнението ви — каза Холкомби. — И подозирам, че той има един талант, за който дори вие не знаете.
9
Джордж Стивънсън (Стефенсон) (1781 — 1848), един от основоположниците на парния железопътен транспорт в Англия. Локомотивът му „Ракета“ е бил с мощност 13 конски сили. — Б.пр.