— Този господин носи писмо от мистър Барингтън, сър.
Мистър Прендъргаст скочи от мястото си, ръкува се със стареца и го поведе към стола от другата страна на бюрото.
Стария Джак му подаде плика и каза:
— Мистър Барингтън ме помоли да ви го предам лично.
— Да, разбира се — отвърна Прендъргаст, който незабавно позна почерка на един от най-ценните си клиенти.
Разряза плика, извади чека и мълчаливо впери поглед в него.
— Тук има някаква грешка — каза накрая.
— Няма грешка — рече Стария Джак. — Мистър Барингтън желае цялата сума да се изплати на Бристолската общинска фондация колкото се може по-скоро, както ви поръча по телефона само преди половин час.
— Но аз не съм разговарял с мистър Барингтън тази сутрин — каза Прендъргаст и му върна чека.
Стария Джак зяпна невярващо празния документ. Нужни му бяха само няколко мига да осъзнае, че Барингтън явно е сменил чековете, когато мис Потс влезе в кабинета. Истинската гениалност на постъпката му бе да адресира плика до мистър Прендъргаст и да го маркира с „ЛИЧНО“ — по този начин гарантираше, че той няма да бъде отворен, докато не бъде предаден на управителя. Но оставаше още една загадка, която Джак не можеше да разгадае — с кого беше разговарял по телефона Барингтън?
Напусна забързано кабинета, без да каже нито дума на Прендъргаст. Прекоси залата и изтича на улицата. Наложи му се да чака само няколко минути трамвая до пристанището. Когато мина през портала едва ли беше отсъствал повече от час.
Някакъв непознат мъж крачеше към него. Около него витаеше атмосфера на военен и Стария Джак се запита дали накуцването му не е останало от някакво раняване през Голямата война.
Забърза покрай него и продължи по кея. С облекчение видя, че вратата на вагона е затворена, а когато я отвори, остана още по-доволен, че всичко си е на мястото, точно както го беше оставил. Отпусна се на колене и вдигна ъгъла на килима.
Показанията му за полицията вече не бяха там. Детектив инспектор Блейкмор би описал кражбата като работа на професионалист.
34.
Стария Джак зае мястото си в петата редица богомолци с надеждата, че никой няма да го познае. Катедралата беше така пълна, че хората, които не можеха да си намерят места в страничните капели, стояха по пътеките или се тълпяха отзад.
Стария Джак се просълзи, докато епископът на Бат и Уелс говореше за безрезервната вяра на баща му в Бог и как след преждевременната смърт на съпругата му каноникът се посветил на служба на обществото.
— Доказателство за това — обяви епископът и вдигна ръце към огромното множество — е броят на събралите се тук, независимо от произход и среда, които са дошли да го изпратят и да засвидетелстват почитта си към него.
— И макар този човек да не знаеше що е суета, той не можеше да скрие своята гордост от единствения си син Джак, който със своята самоотвержена смелост, кураж и готовност да жертва собствения си живот в Южна Африка по време на войната с бурите спаси толкова много свои другари и заслужи най-високото военно отличие — кръста „Виктория“. — Епископът замълча, погледна към петата редица и добави: — И аз съм безкрайно доволен да го видя днес сред нас.
Няколко души започнаха да се оглеждат за човек, когото не са виждали преди. Джак засрамено сведе глава.
В края на службата мнозина от паството дойдоха да кажат на капитан Тарант колко са се възхищавали на баща му. Думите „всеотдайност“, „самоотверженост“, „щедрост“ и „любов“ бяха на устата на всички.
Джак се чувстваше горд, че е син на баща си, но в същото време се срамуваше, че сам се беше откъснал от живота му по същия начин, както се бе откъснал и от другарите си по оръжие.
Докато си тръгваше, му се стори, че познава възрастния джентълмен, който стоеше на изхода и явно искаше да говори с него. Мъжът пристъпи напред и повдигна шапката си.
— Капитан Тарант? — попита с глас, в който се долавяше авторитет.
Джак отвърна на поздрава му.
— Да, сър?
— Аз съм Едуин Трент. Имах привилегията да бъда адвокат на баща ви и — за мен е чест да си мисля така — един от най-старите и най-добрите му приятели.
Джак се ръкува топло с него.
— Помня ви много добре, сър. Вие ме запалихте по Тролъп10 и ме запознахте с някои тънкости в удрянето на топката в крикета.