Наркоманията, от ден на ден, печели все повече и повече поклонници сред тийнейджърите и младежите. Избуява проституцията във всичките й разновидности.
Корупцията като плесен обхваща всички етажи на управлението на държавата. Довчерашни бармани, сервитьори и всякакви други неуспели посредственици, станали милионери, сега диктуват поведението и морала на гражданите. Грубостта, арогантността, садизмът, съпътстват ежедневието на мирните и честни хора. Другарството, честността и взаимопомощта между хората загубиха стойност.
Организираната престъпност и бандитизмът, рекертьорството и нередките жестоки убийства нямат преграда дори от специализираните органи на властта.
Изводът е: жизненият стандарт на българина е далеч под критичната точка. Пирамидата на обществото силно се изостри. На върха се оформи тънък слой богати, жадни за власт, собственост и живеещи в разкош. Под тях малка група заможни, а надолу се редят бедни, много бедни и крайно бедни хора, обречени на жалко съществуване. Разкош за малцина и нищета за мнозина. Такава е днес България. Социалният и моралният упадък на обществото е неоспорим факт.
Четвърто. За духовността и държавността.
Разрушителният „преход“ към пазарно стопанство не пощади и българската наука, образование и култура. Стотици научноизследователски институти към предприятия, стопански организации и ведомства и десетки към висшите учебни заведения за кратък период от време бяха закрити. Хиляди висококвалифицирани научни работници попълват армията на безработните. Мнозина бяха принудени да заминат за чужди държави. Прословутият закон „Панев“, съчинен от посредствени физик, приет от синьото мнозинство в парламента, парализира управленския апарат на науката.
България се гордееше с качеството на образователната си система. И тя започна да се срива главно по две причини: едната — подмениха се учебните програми, и другата — извадиха се от управлението на учебния процес талантливи кадри. Разби се творческият дух на преподавателските колективи.
Хилядолетните ни културни ценности са занемарени и не малко осквернени. Угаснаха много светилници. Разделени са дейците на културата и художественото слово на интелектуални племена. Културата е единно постижение на народния талант. Тя не може да се дели на политически цветове.
Реставрацията не пожали и православната ни църква.
От няколко години започна разграждането на българската армия, полиция, разузнаване и контраразузнаване. Следствието, съдът и прокуратурата в повечето случаи изпълняват политически поръчки. Законите не се спазват. Населението е беззащитно от крадци, побойници и всякакви други престъпници.
Изводът е: българската наука, образование и култура са в упадък. Българската държава и държавността изобщо са обезсилени.
И не на последно място, за състоянието на кадрите от управлението на обществото.
За да укрепят своя крехък престиж и своя авторитет, „реформаторите“, буквално на другия ден след 10 ноември 1989 г. се заеха с тотална разправа със стотици и хиляди висококвалифицирани, честни и трудолюбиви кадри. Под флага на мъглява фразеология, те започнаха своето дело за разгрома на Централния комитет на партията, а след това и на ръководните стопански и управленски кадри по всички етажи на държавното устройство. Държавният глава бе арестуван, десетки партийни и стопански кадри бяха обявени за виновни за „икономическата катастрофа“ в България. Никога няма да се забрави позорната политическа декларация на Висшия съвет на БСП и общопартийната контролна комисия, от 25 март 1991 година, за вината и внушението на чувството за вина на хиляди честно трудили се и живели хора.
Мястото на способните стопански и управленски кадри заеха протежета на групировки, „братовчеди“, доморасли милионери и новоизлюпени водачи на нови партии. Върхът на куриозите бе: бивше крупие и барман, пръв приватизатор н Бургаския регион, стана председател на бюджетната комисия на Народното събрание; хидроинженер и национален приватизатор зае поста вицепремиер и министър на промишлеността, получил прозвището „министър 10 процента“. Какви недоразумения!
Повече от десетилетие противоборството между двете основни политически сили краси политическия небосклон с ярките цветове — синьо и червено. Това противоборство раздели нацията. За да реализират властническите си амбиции, посредствениците по най-брутален начин отстраняват от работа своите опоненти. Методът стана популярен: съкращение на щата — изхвърляне на неудобните; съставяне нов щат, още по-раздут — назначаване на „наши хора и братовчеди“; пак съкращение, пак нов щат и т.н. Така се правят политически съкращения, очистване от противници, без да се държи сметка за личната драма на уволнения и оставен без хляб, за психологическите травми на неговите наследници и близки роднини. А с такъв подход се залагат детонатори на отмъщението. Животът доказа, че отмъщението е бумеранг, който се връща. Историята е изпълнена с примери, когато омразата ражда нова омраза, насилието — ново насилие; ако не веднага, то след години или десетилетия.