Лежа в леглото и разсъждавам: как може в демократична държава да стават такива неща? След минута телефонът ми позвъня. Вдигнах слушалката и непознат глас ме запита: „Още ли не си в затвора?“…
В 7:30 часа и в 8:00 часа в кратките новини оповестиха същото съобщение. Позвъних в дома на моя адвокат Димитър Чавдаров и го попитах слушал ли е радио „Хоризонт“ и дали има съобщение от прокуратурата за поредния разпит. Той отговори, че е чул съобщението от радиото.
В 10 часа бяхме при прокурора Цанков. Той ни посрещна с думите:
— Хайде бре, къде сте?
— Тук сме, пристигаме, отговори адвоката ми.
— Как може да ме призовавате по радиото? — троснато запитах прокурора.
— Като ходиш по чужбина как да те намеря?
— Бил съм в чужбина многократно, но откакто се проточи това дело нали ми забранихте да напускам страната?
Разпитът започна в 10:25 часа.
— Може ли един предварителен въпрос, запитах аз.
— Кажи.
— Господин прокурор, кога ще разпитате Маргарет Тачър, Франсоа Митеран и Бил Клинтън?
Прокурорът ме гледаше въпросително.
— Какво искаш да кажеш?
— Разпитайте тези лица, защото те също подписват решения на техните държави за помощ на развиващите се страни.
— Хъ, ти винаги така приказваш.
— Как винаги, когато днес ви виждам за първи път?
Отговор не последва. Адвокатът ми помоли да започне разпита. Прокурорът забил глава в една стара пишеща машина, започна с два пръста да удря върху буквите. След малко запита:
— Отговори ми на първия въпрос: — Признаваш ли се за виновен?
— Пишете:
„След съгласуване на защитната ми позиция с адвокат Чавдаров, мога да кажа, че се запознахме с предявеното ми обвинение за длъжностно присвояване на 49 889 367 лева в съучастие с други лица за времето 1981–1985 г. и разбирам същността на това обвинение.
Не се признавам за виновен по така предявеното ми обвинение, тъй като не съм присвоил нито един лев, нито един долар и с подписаните от мен решения на Министерския съвет не е дадена възможност да се облагодетелстват други хора, искам да кажа физически лица.
Днес няма да се запознавам с правителствени решения, подписани от мен, които ми предявихте сега отново, тъй като по-голямата част от тях съм чел на предварителните разпити като обвиняем, при предявяване на първоначалното обвинение.
Поддържам изцяло обясненията, по това следствено дело пред прокурора Румен Воденичаров. Сега няма, не желая да давам нови обяснения, нямам какво да добавя.
Ще се запознаем заедно със защитника ми адвокат Чавдаров с всички обстоятелства по това дело при предявяване на разследването.
Друго няма какво да кажа.“
Разпитът завърши в 10:45 часа
Обвиняем (п) Ст. Бонев; Адвокат (п) Д. Чавдаров; Прокурор (п) Цанков
Тръгнахме си. Вече прави, до вратата на стаята, се обърнах към прокурора и казах:
— Когато ме изправите пред съда, ще заявя, че вие ме обвинихте в присвояване на 50 милиона лева само за двадесет минути и ще ги помоля да прочетат днешния протокол за разпит. Нека съдите си правят изводи как е протекло следствието.
Прокурорът Цанков се развика след мен.
На другия ден, 24 декември 1993 г., в. „Демокрация“ на с. 2 с големи букви публикува:
София (БТА) — Иван Илиев и Станиш Бонев — бивши заместник-председатели на министерския съвет и комитета за планиране, вчера бяха привлечени като обвиняеми по дело № 3 за икономическата катастрофа в България. Заедно с адвокатите си те се явиха в Националната следствена служба на улица «Развигор», където прокурорите Петър Долапчиев и Пламен Цанков им предявиха обвинения по чл. 203 от Наказателния закон за присвояване на огромни суми от държавния бюджет, давани като помощ на страни от Третия свят, на различни движения и организации през периода 1981–1989 г.… Престъпленията, които са извършили, са квалифицирани по чл. 203 от Наказателния закон, предвиждащ наказание от 10 до 30 години лишаване от свобода, уточни прокурорът.“
Лятото, по-точно месеците август и септември 1994 г., Съдебната палата бе превърната в читалня за министри и секретари на ЦК на БКП. Главна прокуратура изложи събраните 82 тома доказателствен материал с разпити и експертизи и 534 решения на Централния комитет на партията и Министерския съвет. Трябваше останалите живи обвиняеми да се запознаят с купищата книжнина. С адвокат Чавдаров се договорихме да ходим заедно в „читалнята“ едва към 15 септември. Още първия ден там престоях час — час и половина, време достатъчно да направя преписи на цитираните по-горе извадки от протоколите за разпит в прокуратурата. Ровейки се из томовете „доказателства“, намерих и преписах писмо на Министерството на финансите, подписано лично от тогавашния министър Иван Костов. Това писмо беше приложено в т. 60, с. 43 на следствения материал. Ето кратка част от него: