Отново минаха месеци. Едва на 18 февруари 2000 година в. „24 часа“ публикува кратко съобщение от четири изречения. Заглавието бе „Приключиха дело № 3 за помощите“. Подобно съобщение направиха в. „Дума“, в. „Сега“ и други.
Прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство по дело № 3 бе затулено от обществеността.
Получих писмо от градската прокуратура — София, на 9 май с.г. с текст „…Уведомяваме Ви, че с постановление на СГП от 20.01.2000 г., влязло в сила на 27.03.2000, е прекратено наказателното производство по пр.вх. № 3729/99 г. по описа на СГП, сл. Дело № 119/99 г. по описа на Сп.Сл.С. /стар.сл.д. № 3/92 г. по описа на бивша Главна прокуратура на Р България Прокурор /п/ Б. Маскръчка“.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство, по мое искане, получих едва на 28 август 2000 година. В него пише:
„… вменените във вина суми за безвъзмездни помощи не могат да бъдат третирани като присвоено държавно (обществено) имущество т.к. същите са били в разходната част на бюджета и по този начин са придобивали законен характер. Поради това действията на Министерския съвет чрез неговия оперативен орган — Бюро, по вземане на инкриминираните решения в рамките на средствата по посочения фонд са законосъобразни и са в съответствие с конституционните му правомощия като разпоредител на бюджета. Освен това, от предоставените по делото материали (т. 60 л. 100–116) за ежегодното отчитане пред Народното събрание на разходваните в тази част суми е видно, че същите са били по-ниски от предвидените (планираните) средства…
Част от тези решения са продиктувани от членството на България в ООН и е следвало тя да спазва нейните резолюции за подпомагане на развиващите се страни, за т.нар. «прифронтови държави», за ООП, Етиопия и др. Макар и с препоръчителен характер, тези решения на ООН са ангажирали държавното управление на страната да ги изпълнява в рамките на своите възможности…
Необходимо е също така да бъдат посочени и решението на ВС на Р. Австрия от 05. 05. 1994 г., с което е отказана екстрадацията на обв. Огнян Дойнов, както и Съдебно решение на Европейския съд за правата на човека по делото «Луканов срещу България» (№ 25/1966/644/829 от 23.03.1997 г.), според които «не са налице доказателства, че инкриминираните решения за отпускане на безвъзмездни помощи са били незаконни, взети в противоречие с Конституцията и българските закони или поставени извън сферата на предоставените им пълномощия като членове на компетентното правителство, респ. Партийното ръководство на Р България.»
С оглед на това в посочените решения се приема, че липсват данни за извършени престъпления по чл. 201, чл. 282 или чл. 219 от НК … при предоставяне на безвъзмездни помощи обвиняемите са упражнявали своите властнически управленски функции в рамките на законните им правомощия със съзнанието за тяхната правомерност и в интерес на държавата.… Поради това … постанових:
1. Прекратявам наказателното производство по сл. Дело № 119/99 г. по описа на Сл.Сл.С./ст.сл.д.№ 3/92 г. по описа на бившата Г.П. на Р.Б./пр.пр.вх. № 3729/99 г. по описа на СГП, водено срещу: …
2. Отменям взетите мерки за неотклонение…
3. …
4. Изпращам настоящето дело, … По компетентност за произнасяне на Софийска апелативна прокуратура.
Прокурор /п/ Е.Маскръчка.
Резолюцията на Софийската апелативна прокуратура от 07. 04. 2000 г., съгласно определение на САС-АК по в.н.у.д.
№ 51/2000 г. Прокурор /п/“
Четях и разсъждавах: колко много кураж е трябвало да съберат следователи и прокурори, за да предложат и вземат такова решение! Професионализмът, разумът, законнността възтържествуваха! Истината победи. Истината, рано или късно, винаги побеждава.
Така приключи проточилото се осем години едно изкуствено създадено дело. То надживя 10 от 22-мата обвиняеми. Всеки един от живите се сдоби с мярка за неотклонение и психични травми. Моралните вреди и пропуснати ползи са налице за всеки един от обвиняемите.
Бях обвинен и по едно друго дело — дело за начет.
Една вечер в края на 1991 г., гледах по телевизията заседание на Парламента. За момент екранът се изпълни от закръгления от всички страни тогавашен председател на парламента — Александър Йорданов. Патетично прозвуча неговият глас. Пред народни представители и милиони телевизионни зрители той сензационно обяви: бивши партийни величия са присвоявали големи „суми от републиканския бюджет“. Започна да чете списък от имена и присвоени суми поотделно от всеки един. На предпоследно място прочете и моето име, а срещу него „сумата 30 886 лв.“ Изненадата ми бе голяма. Никога такава сума не съм присвоявал или получавал.